По фамилия е Грабовска-Гжиб. Родена е във Варшава. Работи като лекар-невролог, със специализация в областта на епилепсиите. Има трудна и отговорна професия, особено когато пациентите са деца. Кога намира време да пише книги, при това - не само специализирана медицинска литература.
Видях книгата й за пръв път в София, по време на най-голямото туристическо изложение на България „Ваканция и СПА”. Един родопчанин, Илия Чернев, внимателно държеше странен пътеводител на полски език за Чепеларе и Широка лъка. Вгледах се: няма грешка. Защото в превод заглавието означава „Там, където се е родил Орфей”. Благодарение на тази сакрална изповед на авторката, за детството й, споделено между Варшава и Родопите, полските читатели преоткриват България: не само като страна с плажове и море. Оказва се, че има вълшебни планини, с фолклор и обичаи, за които всеки турист може да мечтае. Изданието се изчерпва, както се казва у нас, като топъл хляб. С книга в ръка много полски туристи потеглят към България. Искат да вървят по Орфеевите пътеки, да слушат ромона на Орфеевите извори и водопади. Само че... си нямат баба Катя.
По фамилия пани Грабовска-Гжиб е полякиня. Нейният баща и съпругът й са поляци. Но малкото й име е Албена, като Йовковата героиня. И Албена Грабовска започва пред поредната полска аудитория да разказва какво означава името й, как е създадено, каква красавица го носи в творбите на магьосника на словото Йовков. Разказва за своите български корени, за майка си, за нейната майка, баба Катя, без която Албена едва ли щеше да има толкова вълнуващо и необичайно за Полша детство.
Предстои ново издание на книгата за Орфей. Но явно тя отключва един неподозиран литературен заряд у Албена. Следват нови книги, за възрастни, за деца. А нощем, когато денят й на лекар се слива с часовете на твореца - писател, някъде там... има място и за Родопите, за Орфей, за пътищата, които ще отвеждат Албена към България.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..