Символика са търсили и онези ентусиасти, които са дали живот на фестивала преди петдесет години. Впечатление прави изборът на Етнографския музей, който е бил първият музикален подиум на форума. Не е трудно да се досетим защо навремето организаторите са го предпочели. Възрожденската архитектура, водоскокът, който ромоли, багрите на цветята в градината, създават идеалната атмосфера за камерно музициране. Половин век по-късно, най-дълголетният в Европа и единствен по рода си у нас фестивал на камерната музика, отново се провежда в най-естествената си среда. Етнографският музей в Стария Пловдив е домакин на осем от общо петнадесетте концерта в програмата. Това издание е много по-обширно в сравнение с предишните. Обикновено фестивалът е десет дни, но сега ще продължи дванадесет (толкова е бил и първият). Другото, което се забелязва, е че Камерен ансамбъл „Софийски солисти” открива както и дебютното, така и юбилейното издание, този път с пианистката Лилия Бояджиева. Тогава формацията все още не е носела сегашното си име, а се е наричала „Софийски камерен оркестър”.
На по-наблюдателните от публиката няма да убегне „пловдивската следа” в програмата, както я нарича Елисавета Шотилова:
И тогава, и сега, водещи фигури в афиша на фестивала са били пловдивчани с международно признание, или такива, които тепърва се утвърждават. Ето и един пример: преди петдесет години заедно със „Софийски солисти” е пяла оперната прима Валентина Александрова. Тогава е имал изява и камерният оркестър на Пловдивската музикална гимназия. Днес тя носи името Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”. В последния ден от фестивалната програма (22 юни), негови възпитаници ще изнесат матине. Сред представителите на Пловдив са големите музиканти Мичо Димитров и Милчо Левиев. Вечерта на 22 юни, финалният акорд ще прозвучи под пръстите на легендарния джазмен. Освен със своето солово изпълнение, той ще зарадва публиката с импровизацията си с двамата братя Владигерови, които ще се изявят и поотделно.
Това също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала..
Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село..
Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека..
За малките певци от Детски хор „Бодра песен“-Шумен декември е изпълнен със събития. Основан преди 55 години от проф. Венета Вичева, съставът е приел за своя рождена дата 5 декември. Тогава е първата репетиция, на която идват 110 деца. Денят винаги е повод за поклон пред делото на първия диригент, както и за весел детски празник. От 2011 г. на..
Преди дни в Плевен завърши четвъртото издание на Международния фестивал на китарата. Основател и художествен директор е Николай Михайлов – млад преподавател по класическа китара, изпълнител, автор на филмова музика. Той е главният организатор, заедно със сдружение “Изкуството до мен” и читалище „ЛИК- 1959“. Събитието подкрепят и община Плевен,..
Тази година женският народен хор „Елица“ отбелязва 30 години от основаването си. В своята богата история съставът е записал многобройни концерти и участия на различни фестивали. Има издадени два компактдиска, в процес на подготовка е следващият албум, който ще бъде записан през 2019 г. От две години диригент на „Елица“ е Димитър Стоянов,..
Добър човек е този, който чувства болката на другите, помага на живеещите в бедност и не позволява гордостта да завладее съзнанието му… Езикът му никога няма да изрече лъжа… В неговото съзнание съжителстват всички религии… Това е част от българския текст на„Вайшнав Джан То“ – известен химн, написан през XV век от поета Нарсимха Мехта. В случая..