Каменните разкази на времето

| обновено на 27.06.14 в 09:46
Долна част на надгробна плоча от Ново село, Видинско. Първата половина на II в.
Снимка: Национален археологически музей
Те са в центъра на София: сред шума на автомобилите и човешката глъч. Така сме свикнали с тяхното мълчаливо присъствие, че дори рядко хвърляме поглед към тях- каменните свидетели на времето.
Намират се в онова особено пространство при Националния археологически институт с музей-БАН, което трудно бихме нарекли дворно място, но изпълнява такава роля. „Двор” в административното сърце на столицата е направо луксозно понятие. Едва ли си даваме сметка, че този малък зелен „остров”, със старинни, каменни паметници, всъщност е логичен, плавен преход от съвремието към срещите с миналото, които ни очакват в музея…
Каменната експозиция на открито няма работно време. Тя е там: и когато отиваме на работа…. Когато притичваме между институции и делови графици през деня… И когато се прибираме вечер, колкото и да е късно…
Каква информация за хора и епохи носят тези безмълвни свидетели на историята? - Вече може да я „разчете” и неспециалистът. Поставени са двуезични табели с пояснителни надписи. Това е резултат от съвместен Проект за консервация, реставрация и експониране на каменните паметници от фонда на Националния археологически музей, в сътрудничество и финансиране от Американския научен център в София и с подкрепата на Фондация Америка за България.
Почистени и поставени върху постаменти, експонатите добиват нов облик. Само си представете колко непознати за нас траки, римляни, елини са положили умения и характерната за съответното време естетика, за да можем ние, днешните обитатели, да се почувстваме част от една дълга, дълга верига човешки съдби…Ескус (днешният Гиген, Плевенско), Никополис ад Иструм (сегашният Никюп, Великотърновско),
Сердика ( София )…Имената може да се сменят, но самите селища остават…Има ги и сега…Искате ли да усетите как „прелитат” епохи, владетели, народи..., вгледайте се в тези изумителни каменни разказвачи, уловете техните философски послания…
Най-голямата група паметници ще ви „пренесе” на някогашния градски площад. За гърците – агора, за римляните – форум… Там са издигани храмовете на най-тачените божества. Постройките са пищно украсени: розети, изящни гирлянди, щитове с пресечени зад тях копия, скулптирани бичи глави, изображения на Горгона – Медуза…
В Никополис ад Иструм, до агората, има постройка, каквато до момента не е откривана в друг римски град. Нарича се термоперипатос, интересно съчетание от гръцките думи „разхождам се” и „топъл”. Хубаво място за топла разходка- има внушителните размери 69 метра на 28, 30 м....
Когато обитателите на Античния период преминавали във Вечното време, некрополите не отстъпвали по достойнство в украсата: надгробни плочи, дело на прочути ателиета и майстори. Съпътстващи надписи дават информация за социалното положение и етническия произход на починалия, заеманите от него длъжности, роднинските и приятелските му връзки, деловите контакти в други градове. Конкретни изображения от бита допълват картината: косер, огледало, кантароси…И отново архитектурни детайли: розети, лозови филизи, гроздове…
Разбира се, боговете са навсякъде- Медюзес (при траките означава също „грижа се”, „лекувам” ), Тракийският конник , Аполон – наречен още „Бащин бог”. Естествено, накъде без Меркурий, покровител на търговията?!...
Ако досега само сте хвърляли поглед върху тази „преходна” зона - пространството при НАИМ с каменните паметници, отделете си малко време и поспрете да ги погледате. Тези мълчаливци умеят да разказват…



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07