Неочаквани приключения в Айпандо, Фикел и Музак...

БНР Новини
Скалната църква при село Михалич е единствената в България с уникална трихонкална форма. Цялата е издълбана във варовикова скала.

Къде се намират тези места? – Белошипите ветрушки вече ги опознават. А ние?
Проект по възстановяване на изчезналия отдавна у нас вид птици белошипи ветрушки ни отвежда към... Сакар. Не е лесно да започнеш буквално отначало – това добре го знаят в Спасителния център за диви животни „Зелени Балкани”, Стара Загора. У нас проектът започва оттам, макар че си има предистория и продължение.
Някога белошипите ветрушки, (малки соколи), се реели свободно в българското небе. Сега са застрашен вид, който с много грижи и любов от страна на ветеринари и доброволци отново се завръща в родните висини.
Процесът е като раждане: дълъг, изпълнен с много въпроси за бъдещето и с още повече надежди. Първо е вълнението да се появят и да оцелеят малките пухкави топки. После мъниците сменят бебешкия пух и в буквалния смисъл на думата се оперват. Настъпва време за следващия въпрос: А сега накъде?
Магичният Сакар е едно от най-точните места, подходящи за разселване на ветрушките. Сега те вече кръжат над местности и селища в тази част на югоизточна България. Следвайки пътя на птиците, всеки любител на природата може да си подари не само великолепен орнитоложки маршрут, но и да се гмурне в легенди, традиции и история. Музак всъщност е някогашното име на село Мезек. А преводът на името означава „музей”. Фикел пък е старото название на село Маточина.
Айпандо не е в Андите или някоя част на Испания, макар да звучи чуждоземско. Това е изключително интересна и живописна местност, недалеч от село Михалич, с изненадваща скална църква. За да влезете в нея, първо трябва да се изкачите нависоко. После да започнете спускане надолу. Ще стигнете до странна обител – същинска каменна, подземна катедрала. Кой и как ли е оформил толкова правилни стени, дълбаейки скалите? И други странни неща има: от древността посетителите допират монети до камъка. Така си и остават залепени – без нищо, върху повърхността на подземието.
Ако искате да опознаете магичния Сакар, тръгнете по пътя на белошипите ветрушки. Очаква ви непредсказуемо очарование.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07