В далечната 1889 г. българският монарх Фердинанд подрежда в залите на двореца личната си колекция от български и тропически птици, бозайници и пеперуди. Така са поставени основите на първия български музей, днес известен като Национален природонаучен музей. Фердинанд се славел с научните си интереси в орнитологията, науката за пеперудите, ботаниката, а също и с участието си в научни експедиции из джунглите на Бразилия, в Северозападна Африка и българските земи.
Днес колекциите на най-богатия на Балканите музей за естествената история се разполагат в четириетажна сграда, специално построена за целта през 30-те години на ХХ век от сина на Фердинанд – Борис III. Тази година музеят посреща своята 125-та годишнина като един от водещите институти в областта на класическите естествени науки. През годините той неизменно е притегателно място както за възрастните, така и за децата. Повече подробности от неговия директор проф. д-р Николай Спасов:
Вярно е, сменят се епохи и правителства, а музеят продължава да съществува. Една от причините е в това, че хората имат инстинктивна потребност от природата. Ние сме създадени от нея и сме част от нея. Децата например най-непосредствено чувстват това. Другата причина е, че при нас работят хора, родени с желанието да се занимават с това и умеещи да увлекат останалите.
Не по-малко интересни от колекциите, интригуващи посетителите, са огромните научните сбирки в депата на музея, които привличат учени от цял свят, обяснява проф. Спасов. Тук работят водещи български учени в областта на археозоологията, природозащитата, изследването на прилепите, палеонтологията на гръбначните и др. Те си сътрудничат с колеги от Франция, Англия, Белгия, Гърция, Съединените щати, Русия, Китай и др.
В момента изчисляваме колекцията на музея на почти милион и половина единици. Особено внушителни са сбирките от птици и насекоми – разказва ученият. – А в колекцията на филиала ни по палеонтология в Асеновград имаме към 40 000 фосила от късния миоцен – отпреди 7-8 млн. години, когато природата на Южна Европа е приличала повече на африканската – с хоботни животни, носорози, жирафи, антилопи… Имаме и голяма сбирка, в която са представени повече от 1/3 от световните видове минерали.
Днес най-често колекциите се обогатяват с находки на учените от музея по време на участията им в експедиции или индивидуални пътешествия.
През 80-те години, например, имахме голяма зоологична експедиция в Мозамбик, откъдето донесохме много животински експонати – спомня си проф.Спасов. – Другият начин е закупуването на експонати, което е все по-трудно поради недостиг на средства. Но някога не е било така. Цар Борис е заделял средства за купуването на колекции от цял свят.
Кои са по-интересните екземпляри сред музейните експонати?
Сред нашите уникати е каролинският папагал (Conuropsis carolinensis), който днес, за съжаление, не съществува. Преди стотина години тези птици са засенчвали небето в някои части на североамериканския континент, но са били избити от хората. Днес само няколко музея в света имат такива препарирани птици. Бих споменал и българския мишевиден сънливец – невзрачно животинче, което се среща рядко на една малка територия – в Югоизточна България и Европейска Турция. При нас е представен и тюленът монах. Като дете съм виждал такива тюлени от скалите на нос Калиакра. Но днес те липсват в Черно море и няма как да се върнат – няма я храната им, плажовете, на които са излизали, местата, където са се размножавали.
Изненадите не свършват дотук. Ето какво още споделя проф. Спасов:
През тази година получихме много ценен подарък – късче от метеорит от Марс. Той е подарък от изтъкнатия геолог Дмитрий Лобанов-Ростовски, представител на древна руска аристократична фамилия, който живее в Англия. Пазим и късче от Луната – подарък от американското правителство, както и лунна проба, подарена от бившето съветско правителство.
Музеят отбелязва своята 125-а годишнина с редица интересни прояви. Сред тях е инициативата той да бъде отворен без прекъсване в продължение на 125 часа в дните от 19 до 24 август. И, както винаги увлекателно, учените ще разкажат на своите гости за това как природата разкрива пред тях своите тайни.
Снимките са предоставени от Националния природонаучен музей.
Неолитните жилища в Стара Загора са уникален исторически паметник от световно значение. Те са част от 100-те национални туристически обекта. В музея, издигнат върху самата археологическа находка, се поддържа постоянна температура и влага, с цел тя да бъде защитена. Това е праисторическа селищна могила, обитавана от ранния неолит – VII-VI..
Родната къща на Васил Левски – идеолог и организатор на българската национална революция през ХIX век, е сред най-посещаваните в миналото и днес мемориални музеи в България. Домът на Апостола на българската свобода в гр. Карлово представлява скромна сграда в стил, характерен за ранното Възраждане от края на ХVІІІ век. Състои се от спалня, гостна,..
Необичаен каменен пейзаж се разстила в северозападния кът на България. Това са Белоградчишките скали, всяващи респект и благоговение с издигащите се към небето каменни грамади. Районът е надупчен със зейнали към царството на Хадес пропасти, каньони и пещери. А най-известната сред тях е Магурата. Природната забележителност е с колосални размери и..
Античната вила „Армира” е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век. Била е собственост на виден тракийски аристократ и център на неговото поземлено владение. В наши дни тя е най-богатият и добре запазен образец на римската провинциална архитектура и изкуство. Стените на..
Ненадминат архитект е природата. Милиони години търпеливо е работила, сътворявайки своите неповторими произведения – кристалите, които радват човешкото око и създават усещане за блясък, лукс и красота. Събрани на едно място, тези свойства на ценните минерали се усилват и човек сякаш онемява пред величието на природните творения...
Къщата-музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил е паметник на културата, възстановен в наши дни, за да събере на едно място паметта за онези българи, които през 1943 г. успяха да изтръгнат от „хватката на Хитлер“ около 50 хиляди евреи, подготвени за депортация от България. Димитър Пешев – тогава подпредседател на Парламента, е сред хората,..
Предполага се, че той носи името на тракийската богиня-майка Кибела, изобразена върху релеф на скалното светилище „Зайчи връх”. Именно в подножието на тази древна астрономическа обсерватория възниква едно от най-големите търговски и културни средища в пределите на някогашна Тракия. Кабиле е единственият у нас изцяло проучен тракийски град, чиито следи..