3 октомври - Европейски ден на птиците

Отбелязваме Европейските дни на птиците 2014 със събития в 11 града в страната тази събота.

Какво ви впечатли най-много в Париж? - питам един български фермер след посещението му във Франция. Той не се и замисля. Бързо и категорично реагира: „Нямаше врабчета! А много гледах…”.
Впрочем, тъкмо в Париж през март 1902 г. (обърнете внимание на годината) е приета Конвенция за защита на полезните птици. Тя влиза в сила през декември 1906 г. По-късно, през 1950 г. документът е актуализиран. Климатичните промени още повече са влошили условията за местообитания. Междувременно са изчезнали и други видове птици.
Уви, напоследък врабчета започват да липсват и в някои български градове. Колко са совите в София? Жителите и гостите на столицата едва ли го знаят. Нищо че емблематичната статуя в центъра е със сова в ръце. Любопитен детайл: по време на конкурса за избор на птица, характеризираща София, най-много гласове събра …големият синигер.
Различни пернати красавци стават част от гербовете на градове и държави по света. Имало ли е птица Ливер? Трудно някой ще ви каже. Но може да видите изображението й от 1350 г. върху  градския печат на Ливърпул. Лесно е да се направи връзка с името на града…
Кой е символът за щастие и любов в Ахтопол? - Кукумявката Агао! Според преданието, тя спасила двама влюбени. В нейна чест селището било наречено Агаполис, град на Агао.   
Съществувал ли е Феникс? За митичните му възкресения от пламъците разказват легенди и в древен Египет, и в Арабската пустиня, на европейския континент, в Южна Америка…
Извън митологията, тъжната статистика гласи, че в момента над 1200 вида пернати обитатели са застрашени от изчезване. Данните включват и 20 вида от България. Нищо, че страната ни е сред благословените да се радва на близо 420 вида птици.
През есента започва бурната миграция на ятата към по-топлите места, повод 3 октомври да бъде избран за Европейски ден на птиците. В международната програма с разнообразни прояви се включват и 11 от големите български градове.
Емоционални срещи може да имате и в много малки  места у нас, като сакарското селище Левка. Географски се намира в Хасковска област, близо до границата с Гърция и Турция. Което ще усетите по постоянно пищящите сигнали на мобилните оператори. Докато ходите из селото, непрекъснато ще ви „прихваща” ту един, ту друг - да се чуди човек къде  е…
И все пак, „Вие сте в едно от най-богатите места”, гостоприемно ни посреща Петя Карпузова. Богати на какво? - очакваме да разберем с любопитство. Тя е в екипа по Програмата за възстановяване  на белошипата ветрушка. Централата е в Спасителния център за диви животни в Стара Загора. Там е нещо като яслата за малчугани. Как продължава пътят на белошипите ветрушки в Сакар? Много търпение, грижи и любов са необходими, за да се възстанови силно застрашеният от изчезване малък вид сокол - белошипа ветрушка.
До средата на XIX век белошипата ветрушка е била широко разпространена в България. Употребата на пестициди и отрови, а по-късно изоставянето и обрастването на пасищата, както и климатичните промени, водят  буквално до изчезването на вида. Районът на Сакар е благоприятен за адаптиране и разселване на малките птици. Павлин Желев ни помага да разберем как това се случва.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07