Бежанците - вечната балканска карма

Весела Ляхова и романа й „Бежанци"

Балканите, а следователно и България, както гласи клишето, е земя на кръстопът и през нея преминават всякакви потоци хора - от изток на запад - днес, от запад на изток - в миналото, а в самата бурна история на полуострова - и в неговите предели. Един роман за бежанци със същото заглавие - „Бежанци” на Весела Ляхова, разказва за тази вечна балканска орис никой тук да не се чувства на мястото си.
Историята, която описва романът, е за българите от Беломорска Тракия, които - принудени от сляпата история, но и от слепите балкански правителства, оскотели от национализъм и реваншизъм, с които тези самозабравили се властници преследват мирното балканско население, след мъки и унижения изоставят роден дом, за да се преселят в България. Това е епичен разказ за мирен труд и хайдушки обири, за родолюбив подвиг и престъпни предателства, за заблуди и користи. Всичко това се проследява в обрулените съдби на тези наши сънародници, в техните илюзии и горчивата реалност, с която се сблъскват. Горчива не само там, в Беломорска Тракия, но и тук, в уж майчинската родина България.
Разговаряме защо бежанското, вечното преселение, насилствената миграция са такъв тежък кръст, който всички балкански народи носят: българи са прогонени от Румъния, Гърция, Турция и Сърбия, гърци са прогонени от Турция, турци са прогонени от България и Гърция…Народите сякаш плащат дан за късогледата и безчовечна политика на своите правителства. Както казва бащата на Благой Шклифов, Стефан, един също прогонен българин, но от Егейска Македония: „Що да зборваме за българската политика, дай я на дяволо!”
Та именно за това дойде реч в този брой на предаването „Премълчаната история”, в което участват Весела Ляхова, автор на романа „Бежанци” и доц. д-р Димитър Йончев, историк във Военна академия „Г.С.Раковски” - за дяволите, които са налазили Балканите и те не могат да си поемат дъх от тях.

8 октомври




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07