Антон Тома Безеншек - създател на българската стенография

През октомври честваме 135 години българска стенография.

Знаете ли, че някога във Философския факултет на Загребския университет се преподавали като учебни предмети гръцки, латински и български? Тъкмо там студентът по философия Антон Тома Безеншек научава нашия език. И не само. Числото 8 е особено в живота му: бил първото от осемте деца в семейството на Мария и Тома Безеншек. Освен това, като възрастен, владеел осем езика. Така за него не било проблем да стане родоначалник на стенографията в много страни, включително и у нас.
Безеншек е роден на 15 април 1854 г. в словенското село Буковие, край град Целе. Тогава мястото все още е в пределите на Австрийската империя, провинция Щирия. Безеншек приспособява стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици.
Как талантливият словенец се оказва в България? По онова време в Загребския университет учил и българинът Спас Вацев. Той препоръчал Безеншек на правителството в новоосвободена България. Самият Вацев пък става основоположник на метеорологията и сеизмологията у нас.
В държавата има потребност от много нови неща. Антон Безеншек (на снимката вдясно) създава библиотеки в София и Пловдив. Той е сред основателите на читалище „Славянска беседа”. Написал е учебници по стенография и география.  
На 25 септември 1878 г. в сградата на Народното събрание открива първия курс по стенография за подготовка на български професионалисти в тази област. До 1905 г. той обучава над 1 500 българи по бързопис. Ръководил е безплатни курсове по стенография за ученици и офицери.Антон Безеншек
Част от живота му у нас преминава и в Пловдив. Там е избран в театралната комисия на Румелийския народен театър. Работи редом до Вазов, Димитър Попов... Допринася за развитието у нас на образователната система. По негова инициатива Министерство на народното просвещение въвежда етиката като учебен предмет. Пише и първия български тематичен учебник „Етика или нравоучение”. В Пловдив открива своя академична книжарница, наречена „Пчела”, толкова показателно за него самия като неуморен дух.
Издава многоезични списания. Превежда книги. Така прави достъпно творчеството на Вазов на словенски език. За българите превежда от словенски поезията на Антон Ашкерц. Важно значение за националната кауза има книгата му „България и Сърбия”, а така също преводът му от френски език на „Карнегиевата анкета по войните през 1912 и 1913 г”…
Не го е блазнило заплащането. Знаел е, че в младата българска държава не може да разчита на много. Тук се е сблъсквал и с меда, и със жилото на нашенските характери и нрави. Въпреки всичко, остава верен на втората си родина - България.
Толкова талантлив, енергичен, всеотдаен… И скромен. Един истински ренесансов човек.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07