„Съвършенство или смърт!“

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Григор Пърличев е третият седнал отляво надясно.
Снимка: bg.wikipedia.org

На 1 ноември отново ще отбележим тържествено делото на стотиците именни и беизменни будители, но дали е достатъчно това? Почитаме ли наистина святото им дело или всичко някогашно, пък макар и свято, днес ни изглежда архаично, непотребно минало, по-скоро нещо чуждо? Има ли смисъл да се обръщаме назад, когато сме затормозени от проблемното ни всекидневие, когато глобализмът заличава граници, националните особености, когато всички ходим в дънки и мнозина мечтаят за „зелена карта“.
Не превърнахме ли и този ден в Празник на мъртвите будители, с формалното си отношение, с отмятането му като дежурно мероприятие? Защо на масовия българин много-много не му пука за читавите човеци.
Възраждането ни се е случило благодарение на стотиците родолюбиви просветители, на десетките монаси, одухотворени духовници, преписвачи на историята българска, ученолюбиви учители, ваятели, събирачи на народни песни, предания и приказки, но защо масовият българин не го е еня за онези, които съхраниха и възвисиха българския дух? Онези, които отново запалиха кандилото на националното ни просвещение и пренесоха пламъчето му в загасналите за просвета души на забравилите род, четмо и писмо люде.
Духовният елит на нацията ни не бил от политолози и социолози, а от книжовници, дърворезбари, зографи, иконописци, ктитори, печатари, словослагатели, издатели на газети, списователи на буквари, писачи на учебници, книжари, преводачи на евангелски текстове и псалми, от бунтари, луди глави, съзаклятници, поети, драматизатори, писатели, войводи, четници, уста Кольофичовци, майстори на църковни сводове и камбанарии, на стенописи и иконостаси. Старите българи са имали не просто свещеници, а духовни пастири, имали са и светци, и светии...
Къде е днес новият духовен елит? Има ли го или отсъства? Къде са Новите учители, Новите възрожденци, Новите будители? Къде отива гласът на охридския даскал, писател и преводач Григор Пърличев, който продължи Ботевото „Свобода или смърт“ с още по-гениалното верую: „Съвършенство или смърт!“? В съседна Македония го тачат, у нас малцина са чували за него. И никой редови българин не се сеща да продума името му поне. А колцина познават стореното за народната свяст от двамата братя Миладинови, колцина са научили нещо за трагичната им участ? Имаме улици на тяхно име, няколко училища, и толкоз. Улици много, исторически личности всякакви, но у нас, за разлика от съседите, няма литературни награди нито на името на тези също светли двама братя, нито на апостол Пърличев.
Гости в това издание на „Премълчаната история“ са Олга Пърличева и Мила Миладинова, две правнучки на славните ни възрожденци. Те ще разкажат най-важните факти, съхранени във фамилната им памет, ще съпреживеят в ефир премълчаването на историята ни и на дивното дело на великите момчета на майка България.
В разговора ще се включи и проф. Пламен Павлов, който ще вземе участие в дискусията не само като историк, но и ще разкаже за предстоящото заседание на Световния парламент на българите по света, чиито председател е той от 2012 година. И този път форумът ще се проведе на 1 и 2 ноември във Варна, където ще пристигнат 500 делегати от цял свят, избрани от Великия събор на българите, провеждащ се веднъж на пет години. Проф. Павлов е дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), която организира тази асамблея.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

29 октомври



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07