Съдбата на българското население в Македония и Тракия по време на Балканската и Междусъюзническата война

София - Централна гара, заминаване на войска към фронта след обявяването на Балканската война, 1912 г.
Снимка: lostbulgaria.com
През 1912-1913 г. турската, сръбската и гръцката власт, окупирали българските земи, започват системно да ликвидират всички български църкви, училища и читалища и физически да унищожават интелигенцията по тези места. На тези и други трагични, но малко неизвестни и съзнателно премълчани факти от съдбата на нашите сънародници, и в частност на Българската православна църква, е посветено предаването „Премълчаната история”.
Събеседници: доц. д-р Лизбет Любенова от Института по история към БАН и проф. Никола Хаджиев, директор на Националния църковно-археологически музей.
В центъра на разговора са съхранените рапорти на българските владици в Македония и Одринска Тракия, писани през 1912-1913 г., и разказващи с документална точност за отношението на окупаторите към завареното българско население. Чухме разтърсващия разказ за издевателствата над българите, живели по земите на нашите южни и западни съседи в началото на ХХ в., в които се посочват конкретни имена, цифри и факти. Участниците в разговора се опитаха да проследят съществуващите данни за ликвидирането на българската религиозна и културна идентичност в Македония и Тракия, за прогонването на владиците от техните епархии и за психическия и физически тормоз над беззащитното православно население. В тези съхранени по чудо текстове, публикувани в сборника „Последните български владици в Македония”, не са спестени нито сръбските цинизми, нито гръцките извращения над населението. Точно обратното - разказите често се прекъсват от цитати на реплики, произнасяни от безчинстващите окупатори. Това прави изложенията изключително живи и автентични. Оцелелите рапорти на владиците придобиват още по-голямо значение като достоверен и неподправен източник за драматичните дни на Балканската и Междусъюзническата война и поради факта, че прогонването на нашето духовенство е съпроводено с изземване на митрополитските архиви, за които не се знае и до днес дали са пренесени в съседни държави или са унищожени на място.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


26 ноември



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07