Епичната трилогия „Властелинът на пръстените“ по книгата на Джон Роналд Руел Толкин ще бъде представена у нас в невиждан формат. На огромен 25-метров екран в HD проекция музиката ще бъде изпълнена в пълен синхрон с картината. Общият брой на музикантите, които ще излязат на сцената на „Арена Армеец“, наброява 250 – Симфоничният оркестър на БНР, смесеният и детският хор на радиото и Хорът на софийските момчета. Благодарение на един от организаторите – Петър Димитров, успяваме да надникнем зад кулисите на този мащабен спектакъл:
Изборът на оркестъра на БНР не е случаен. Поради изключително високия професионализъм на състава мениджмънтът на проекта и самият Хауърд Шор се спират на него. Капацитетът на залата е 7000 места. Оркестърът на БНР ще бъде воден от концертмайстора на Мюнхенските симфоници Мариан Краев, който е германец от български произход.
Подготвено е оборудване от около 60 тонколони и над 30 суббуфера, за да може публиката да се наслади на едно напълно реалистично изживяване.
В следващите две години почитателите на епичната сага могат да очакват концертни изпълнения и на другите две части от трилогията. Петър Димитров разказва историята на проекта:
Преди около 12 години Хауърд Шор започва да изпълнява едно произведение, което се нарича „Lord Of The Rings symphony“. Това е музиката към филма превърната в шестчастна симфония. Изпълнява я по целия свят с различни оркестри, като по време на концертите на екран прожектират снимки от филма. Виждайки един друг подобен проект, той отива в „New line cinema“ и взима правата върху лентата. Така Хауърд Шор създава “Lord Of The Rings in concert“. Очакваме високопрофесионален международен екип начело с диригента Давид Райц и любимото сопрано на композитора Кейтлин Луск. Супервайзерът Джеф Марковиц ще следи за качеството на провеждане на продукцията. Той е носил отговорност за реализацията на други касови хитове в същия формат – „Карибски пирати“, „Матрицата“… Очакваме технически екипи от Англия и Германия. Всички участници ще обединят сили, за да се осъществи премиерата на това изключително шоу у нас.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..