Формирането на дуо от еднакви инструменти често се оказва амбициозна и трудно осъществима задача. Ако в соловото музициране конкуренцията е полезна, то за един камерен ансамбъл често може да има негативен резултат. Сред щастливците, които се радват на добро сътрудничество, е клавирно дуо Десислава Щерева – Евгения Симеонова. През пролетта на 2014 в БНР двете изпълнителки осъществиха най-новия си проект – интегрален запис на 21 унгарски танца за четири ръце от Йоханес Брамс. Пълният цикъл от пиесите досега не е бил записван в България.
Щастливи сме, че почти всяка година изпълняваме на фестивала „Нова българска музика“ най-актуалните творби. Някои от тях са писани специално за нас. Вече имаме биография като ансамбъл. Свирим заедно повече от 15 г. и непрекъснато обогатяваме репертоара си. Унгарските танци бяха последното ни предизвикателство за 2014 г. В продължение на месеци ги свирихме на много наши концерти пред най-различна публика. Успяхме да ги представим и в Българския културен център в Унгария. Имаме голямо желание да издадем цикъла на компактдиск. Това е приоритетът сред предстоящите ни ангажименти.
Двете сме представители на българска и руска клавирна школа. Запознахме се в Москва. Имаме доста общи качества – голямата взискателност към самите нас, единен творчески критерий… Непрекъснато търсим, имаме добра комуникация, развиваме се. Дуото стана предпоставка за едно дългогодишно приятелство, което много ни помага.
Ако партньорите в един ансамбъл нямат общ език, съвместното музициране би било доста трудна задача. Едно е да свириш с най-различни колеги, а съвсем друго да стъпиш върху една стабилна основа и да я надграждаш – допълва мнението на своята колежка Десислава Щерева.
Освен в дуото, пианистките преподават и в НМА „Панчо Владигеров“. Дори младежите, които не са професионални музиканти, не бива да избягват класическите концерти – съветва Десислава Щерева и добавя: Веднъж навлезли в този свят, ще разберат колко вълнуващ е той и какви изненади ще открият за самите себе си.
Това също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала..
Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село..
Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека..
За малките певци от Детски хор „Бодра песен“-Шумен декември е изпълнен със събития. Основан преди 55 години от проф. Венета Вичева, съставът е приел за своя рождена дата 5 декември. Тогава е първата репетиция, на която идват 110 деца. Денят винаги е повод за поклон пред делото на първия диригент, както и за весел детски празник. От 2011 г. на..
Преди дни в Плевен завърши четвъртото издание на Международния фестивал на китарата. Основател и художествен директор е Николай Михайлов – млад преподавател по класическа китара, изпълнител, автор на филмова музика. Той е главният организатор, заедно със сдружение “Изкуството до мен” и читалище „ЛИК- 1959“. Събитието подкрепят и община Плевен,..
Тази година женският народен хор „Елица“ отбелязва 30 години от основаването си. В своята богата история съставът е записал многобройни концерти и участия на различни фестивали. Има издадени два компактдиска, в процес на подготовка е следващият албум, който ще бъде записан през 2019 г. От две години диригент на „Елица“ е Димитър Стоянов,..
Добър човек е този, който чувства болката на другите, помага на живеещите в бедност и не позволява гордостта да завладее съзнанието му… Езикът му никога няма да изрече лъжа… В неговото съзнание съжителстват всички религии… Това е част от българския текст на„Вайшнав Джан То“ – известен химн, написан през XV век от поета Нарсимха Мехта. В случая..