Премълчаната роля на „историята” в българската история или кога и как се появява българският национализъм

Проф. Иван Стоянов, доц. Веселин Янчев и Иван Д. Стоянов (отляво надясно)
Темата е повече от актуална: „Кога и как се появява българският национализъм”. Разговорът ще върви в контекста на по-обширния въпрос: „Каква е ролята на „историята” в българската история”. Участниците в спора бяха докторът по история доц. Веселин Янчев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и Иван Д. Стоянов, независим изследовател на българската история, със силно специфични и донякъде спорни разбирания върху изследваните от него въпроси. По телефона се включи проф. Иван Стоянов.
В продължение на час и десет минути гостите в студиото се опитаха да докажат или да отхвърлят верността на твърдението, че: „Всичко в родната ни история е много рационално. Че това важи както за истинската, така и за преподаваната такава. Дали истинската се е развивала по реални, обективно съществуващи обществени закони? И защо преподаваната също е измисляна и нагласяна към конкретни политически цели?”
Едва ли ще е преувеличено да се твърди, че историята съществува като минимум в две разновидности. Едната – за тесен кръг състоящ се от професионални учени-историци и добре подготвени любители, другата – за широките народни маси. Тази втората история представлява нещо като скелет от истински исторически факти, обвити с плътта на митове и легенди. При това първата история по правило е интересна за малцина, тъй като е достатъчно скучна, кървава, мръсна и изцяло лишена от патетика. Втората история е много по-забавна, тъй като разказва за събитията не в този вид, в който са били, а по-скоро в този, в който са могли да бъдат или в който ги виждат историците и властта, която им плаща заплатите. Всъщност, гледната точка на властта към историческите събития е определяща, поради което при смяната на властта народът научава толкова много за събитията от скорошното, а понякога и отдавнашното минало. По причината на постоянна промяна в интерпретирането на тези или онези исторически събития тази най-политизираната от всички науки е получила обидното прозвище „Проститутката”. Автор на тези думи е Михаил Барятински, съвременен руски историк. Един друг съвременен руски автор, но не историк, а генерал, е казал същото по много по-кратък, истински военен начин: „Историята е вторична суровина на политиката”. Авторът на този афоризъм е ген. Леонид Шебаршин, последен ръководител на съветското разузнаване.
Слушателите трябва да се запитат: „Можем ли да се съгласим със следния извод: „Това, че истинската история не е подхождала на политическите цели, не е довело до тяхната промяна. А точно обратното – довело е до подмяната на истинската история с по-удобна.”

Доц. Веселин Янчев е роден през 1963 г. в гр. Малко Търново. Завършил специалност история в СУ „Св. Климент Охридски”, както и редовна аспирантура. Става доктор по история (1991). Бил е преподавател по история в 133 СОУ „А. С. Пушкин”, работил е като научен сътрудник І ст. по проблемите на военната политика до Втората световна война в Национален център за военна история. По-късно става ст. асистент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, а главен асистент е от 2001 г. Четири години по-късно е вече доцент.

Иван Д. Стоянов е независим изследовател на българската и не само българската история, със силно специфични и донякъде спорни разбирания върху изследваните от него въпроси.
Роден е през 1958 г., завършил е право в СУ „Св. Кл. Охридски”. През 90-те и началото на 2000 г. започва да публикува политически анализи в най-различни вестници. Най-известните му есета са „Руската сила”, „Съвременният български патриотизъм”, „Силата на българският негативизъм” и „Роля на историята в българската история”. Има публикации в „Ново време”, в „Списание на института на модерността”, в „Либерален преглед”, във „Факел.бг” и др.

Проф. Иван Стоянов е историк, преподавател във Великотърновския университет. Роден е през 1949 г. Трудовия си път започва като учител, преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен. От 1975 г. е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България” на ВТУ „Кирил и Методий”. Доктор от 1983 г. и доктор на историческите науки (2002). Професор от 2004 г. Бил е ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (1995-1999). Председател на фондация „Васил Левски” от 2013 г.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07