За бесарабските и таврийските българи, потърсили убежище далеч от родните огнища преди повече от два века, българският език винаги е бил майчиният, домашният, „своят“ език. Едва преди няколко десетилетия обаче те получават правото децата им да изучават книжовния български език в училище, а в момента се налага да се борят за реалното осъществяване на това право.
Да говорят български и да бъдат българи за тях нерядко е означавало да рискуват живота си, а и сега запазването на националната им идентичност не е безпроблемно. Макар че в последните месеци покрай драматичните събития в Украйна се чуха гласове на загриженост за бесарабските българи, е трудно да се каже, че сме се доближили до тях, че сме научили много повече за съдбата им, за проблемите и мечтите им.
А историята на нашите братя и сестри от Бесарабия и Таврия е част от нашата национална история, а старинният език, макар и примесен с чужди елементи, който те говорят, е свидният език на общите ни прародители. За това разговаряме с Елена Ковтун, родом от Одеска област, Украйна, Стефан Намлиев, радетел за българщината, учител и председател на Приморското районно българско културно-просветно дружество в Запорожка област, Лариса Савченко, директорка на българското неделно училище „Васил Левски“ в Бердянск, Запорожка област и Прасковя Русева, учителка в неделното училище в с. Кубей, Болградски район.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..