Земни майки сред нимфи, жрици и богини

БНР Новини
Доц. д-р Кръстина Панайотова (вляво) и гл. асистент д-р Веселка Кацарова в студиото на "А сега накъде?"
Снимка: Емил Николов



Те имат привилегията да „четат” земята, по която стъпват. Притежават, поне на пръв поглед, невидими за другите сензори какво лежи отдолу, под пластовете камъни, пръст и пясък. Разбира се, всичко това се опира на сериозни познания. Помежду си говорят език, често неразбираем и сух за околните, изпъстрен с латински и гръцки термини. С вещината на професионални строители обсъждат зидарии, влага, бои и мазилки. „Това във височина - толкова. Онова на дълбочина и широчина значи, че покривът и стените трябва са с еди-какви си пропорции”… Попитайте специалист от областта на протокола дали е възможно външен човек да се показва в гуменки и маратонки пред високопоставени особи? За жените в археологията - може! Така си бродят, в компанията на каменни нимфи, властни жрици, капризни богини и велики владетели…Влизат в тяхното време, в техните обиталища, храмове и гробници. Търсят отговори на хилядолетни въпроси.
През по-голямата част от годината те са предимно със спортни обувки. Налага им се да издържат дълго „на крак”. Всъщност, най-често старателно приведени над някой изкоп, в очакване да се случи поредното чудо: да открият безценна и вълнуваща находка.
Жените - археолози са на терен, в жеги, дъжд, студ… Гонят графици. Притискат ги срокове. Отчети. Неусетно идва времето за следващ проект. („Дано да стане, Боже!”)
Сякаш неусетно порастват и децата им. Неусетно ли? - Само тези влюбени в професията си жени знаят цената да си далеч от семейството, уютния дом и любимите хора. Колко телефонни разговори са скрити зад това порастване! Добре, че се появиха новите технологии.
Те имат привилегията да слизат в пластовете история. Като във фантастичен роман, докосват дарове за богове, богини. Влизат в светилища и сакрални пространства, недостъпни за мнозина простосмъртни. Те, земни майки в човешкото си днешно битие. И жрици на необятната наука Археология.
Къде у нас се намира Светилището на нимфите и Афродита? Какво не знаем за античната мода и нрави? До 29 март 2015 г. в НАИМ при БАН продължава изложбата "Българска археология 2014", с най-интересните находки на изминалия сезон. В навечерието на 8 март в предаването „А сега накъде?” гостуваха доц. д-р Кръстина Панайотова, ръководител секция „Антична археология” в НАИМ при БАН, и гл. асистент д-р Веселка Кацарова.
Чуйте част от техния разказ в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07