Яков Крайков – първият български издател

Яков Крайков – име, напълно непознато за мнозина българи. Някои от тях може и да знаят, че има такава улица в столицата, но живеещите извън София вероятно и това не им е известно. А Яков Крайков е един от българите, които може да причислим към будителите, и то в най-тъмните и мрачни времена на българската история – първите столетия от османското иго по нашите земи. Той е роден близо до днешния град Кюстендил, но заминава във Венеция и там издава (отпечатва) едни от първите книги, изработени на типографска преса, написани на кирилица. Предназначени са за православните християни в империята, за да помнят своята вяра и език. „Часослов“, „Псалтир“, „Молитвеник“, „Различни потреби“ – всички тези издания са създадени от Яков Крайков в далечната Венеция в сътрудничество с други още балкански печатари-изгнаници. Делото му е толкова значимо, че Асоциацията на българските издатели се е заела да му издигне паметник. Преди този паметник обаче да стане факт, паметник му издигат българските изследователи медиевисти-старобългаристи. Проф. Марияна Цибранска-Костова издава с ерудиран коментар сборника „Различни потреби“ и именно за това начинание говорим в предаването „Премълчаната история“. Ще дойде реч за значението на делото на Яков Крайков, за условията, при които се печатат книги в онези години, за начина, по който достигат до българските земи. Именно проф. Цибранска-Костова разказва за тези неща, а заедно с нея бе и издателят Валентин Траянов, под щемпела на чието издателство излиза сборникът „Различни потреби“.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук