Андалусия, каквато не познавате

БНР Новини
Изглед от Гренада – град, известен с историческата мюсюлманска, еврейска и християнска архитектура
Снимка: Анелия Кръндева

„Биляд алвандалус” … Как ли е изглеждал около 711 година регионът и как са го заварили пристигащите араби, за да го нарекат „биляд алвандалус”, т.е. „страна на вандалите”?! Оттам, според преобладаващите легенди, е произходът на името Андалусия, една от днешните автономни испански провинции. Казват, че пръв Плиний Стари употребява думата „вандали” за едно от германските племена и неговите обичайни действия. Преминали и през тази част на Южна Европа. В историята на Андалусия оставят следи различни племена и култури: араби, бербери… Смесват се стилове в архитектурата, обичаите, кухнята… Днес всеки любознателен пътешественик си прави Списък на местата, които непременно трябва да посети. Сред тях са и обекти, за които разказва Велина Панджарова. Но има и други, които остават извън масовите справочници. Защото гостенката в студиото е архитект и преподавател в катедра „История и теория на архитектурата” в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Подготвя бъдещите архитекти какво трябва да знаят, когато им се наложи да работят редом до археолозите по консервация и реставрация на обекти от културното наследство. А по време на пътуване тя обръща внимание върху детайли, които най-често се подминават по време на туристическите обиколки. Като специалист, Велина Панджарова знае тайни, скрити в основите на сградите, в конструктивните решения… Умее да разчете онази невидима за повечето хора „биография” на зидовете, фреските и тяхното „пътуване” във времето… Тъкмо за тази непозната Андалусия става дума сега. Как днес регионът опазва и представя своите богатства? Лесно е, ако хората имат висок стандарт на живот. Само че Андалусия е на предпоследно място в страната по БВП (брутен вътрешен продукт) на човек от населението и, въпреки това, се справя изключително успешно. Какъв е моделът? Може ли да го приложим у нас?
На 18 април е Международният ден за опазване на културните паметници и забележителни места. Хубав повод да огледаме нашите български обекти на материалното и духовно наследство. Да сравним начина, по който тук и в Испания подхождат към представянето им на световната туристическа сцена. И разбира се, да се потопим в ритмите на огнено фламенко, в багрите на Пикасо, Мурильо и Веласкес. Да обикаляме замъци, паркове, крепости и музеи. А когато се уморим, да седнем в някое типично плажно андалуско чирингито, на порция еспето с ремохон. Ако, (виж предпоследното) сардините на скара няма да ни учудят, малко странни може да ни се сторят разновидностите ремохон, (портокалова салата). Може да е сладка, но може да е с лук, картофи, зехтин и т.н. За вкуса не се спори… Пък и все пак това е Андалусия!





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07