70-aта годишнина от края на Втората световна война бе повод Държавната агенция „Архиви” да представи новата си дигитална колекция, свързана с най-унищожителния досега световен конфликт. Сбирката е част от проекта „Войните на България”, посветен на три важни исторически събития, които отбелязваме през 2015-та: споменатата 70-годишнина, 100 години от влизането на България в Първата световна война и 130 години от Сръбско-българската война.
Какви са военните жертви на страната ни във Втората световна война? Според председателя на Държавната агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев един от големите проблеми пред българската историческа наука е свързан с посочването на точна цифра на загиналите.
Това, което за мене е новото и най-важното като резултат от нашата работа, е прецизното установяване на броя им – отбеляза д-р Груев. – В резултат на работата на цялата агенция ние сме стигнали до цифрата 12 587 загинали във Втората световна война. На Парижката мирна конференция се съобщават цифри от 32 хиляди, 40 хиляди и т.н. Големите разминавания са свързани най-вече с неуточнения брой на тази условна категория „безследно изчезнали” във войната, както и прибавянето на ранените към общия брой на жертвите. Сами разбирате обаче, че разликата между убитите и ранените е разлика между живота и смъртта. Следователно това не може да бъде резонна методика. Така че за мен това е новото. При това става дума за целия период на българското участие във войната – от присъединяването към Тристранния пакт /на 1 март 1941 година/ до капитулацията на Германия.
На 9 септември 1944 година в България се извършва държавен преврат. Новото правителство подписва примирие със Съветския съюз, а българската армия се включва във войната срещу Германия. Тоест, в периода преди 9 септември можем да говорим за загинали български войници при партизански акции и при вражески бомбардировки. А след това – за загинали вече във войната срещу Германия – уточнява Михаил Груев.
Агенцията разполага и със списъци на германски войници, лежали в български болници или убити при преодоляването на отбранителната гръцка линия Метаксас през 1941 година. Както и със списъци на починали у нас съветски войници – става дума преди всичко за ранени и транспортирани в България от Яш-Кишиневската операция на Трети украински фронт. Сайтът, който предлагаме, дава възможност на българските граждани да потърсят следите на своя дядо или прадядо. Но той дава възможност и на германец или на руснак, в чието семейно предание се знае, че неговият дядо е останал завинаги в България, да дойде и види къде е погребан – обобщава Михаил Груев.
Снимки: archives.bg
Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..
Великден е! Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света на мъртвите. Той изкупил със смъртта Си греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда..
Времето край Рождество Христово, когато блесват елхите в домовете ни и се изпълваме със светлина, насищаме с очакването за най-много чудеса. Но в еуфорията на празника като че ли забравяме за единственото и най-истинско чудо – Раждането на Спасителя. Покрай тази суетня около празника – обикалянето за подаръци,..
Преди повече от век един видински учител изоставя класната стая и тръгва да изследва света. Нищожните средства, с които разполага, не му позволяват да се качи на параход. Ала безпаричието не успява да сломи непоколебимия му дух – той взема със себе си скромен багаж и се отправя на околосветско пътешествие... пеша. Кой е авантюристът,..
Откритието на млад уредник от музея в Карлово преди броени дни предизвика истинска сензация за широката общественост и за изследователите на живота и делото на Васил Левски. Името му е Виктор Комбов, който по време на кратката си научна командировка до Държавния архив в Истанбул попада на непозната за българските изследователи снимка на..
Тя е единствената не само в София, но и в Софийска епархия, започва разказа си за черквата „Св. Андрей Първозвани“ отец Стилиян Табаков, който служи в нея. Много малко са епархиите в Българската православна църква, в които има храмове с името на Свети Андрей. А този специално е свързан с паметта на загиналите за свободата на България опълченци,..
Последната българска бойна подводница „Слава“ има шанс да се превърне в музей на подводния флот. Вече седем години тя стои на пристанището във Варна и чака да бъде решена съдбата ѝ. С течение на времето шансът подводницата да потъне в морето от отпадъци става все по-осезаем. Като спасителен пояс се явява предложението от фондация „Белославско стъкло“,..