Православната културна общност в Османската империя през XV-XIX век

| обновено на 20.08.15 в 11:09 БНР Новини

„Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век” е подзаглавие на книгата на белгийския изследовател на балканската и българската история Раймонд Детрез. Той е професор в университета в Гент, Белгия, преподава история и култури на Източна Европа. Освен учен, Раймонд Детрез е и преводач - пресътворил е на фламандски творчеството на Павел Вежинов и Николай Хайтов, на редица български поети. Дълго време работи като радиожурналист преди да се захване с академична кариера. На български език са преведени неговите книги „Криволици на мисълта” - книга за Григор Пърличев (2001), „Косово. Отложената независимост” (2008), а третата преведена е тази с цитираното по-горе подзаглавие и със заглавие „Не търсят гърци, а ромеи да бъдат”.

Книгата на Раймонд Детрез се обръща към един период от балканската история, което е може би решаващ за характеристиката на Балканите като европейски ареал с по-особен и специфичен натюрел. Времето на Османската империя тегне над характера на балканските народи и това е, което прави толкова необходимо проникването в дълбочина и в разпростирането на ширина по отношение на този период. От книгата се разбира как православните народи са възприемали себе си под властта на султана, по какъв начин са се грижили да запазят своята идентичност и собствени културни черти. Добре известно е, че в Османската империя основополагащ признак за място в социалната стълбица е била вярата, която изповядваш, не националността; националността е късно явление, западно-европейско образувание, привнесено на територията на Балканите, но прегърнато от балканските народи с една изключителна ревност и пристрастност. Преди това те са се разпознавали по верски признак, а територията на империята е било едно огромно поле, в което са се пресичали най-различни народности и племена, общували са помежду си, разбирали са се или пък не, влизали са в спорове или пък в съглашения. Именно това изследва книгата на Раймонд Детрез, за чиито научни приноси и за историческата епоха, която е в центъра на нейното внимание, говорим заедно с проф. д-р Николай Аретов от Института по литература към Българската академия на науките и д-р Чавдар Маринов, преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07