Архитектурата като симулант...

Арх. Мария Диамандиева
Снимка: Емил Николов

Цялото заглавие е „Архитектурата като симулант в халюцинациите на съвременните градски симулакруми”. Сложно ли стана? Това е една от статиите на арх. Мария Диамандиева. Симулакрум означава „копие без оригинал”. Терминът пък е въведен от Жан Бодрияр, който разглежда Обществото на консумацията. В какво време живеем само.

Не по-малко интересна от нейните статии е докторантската тема на арх. Диамандиева: „Културни феномени в архитектурната митология в началото на XXI век: архитекти-звезди”. Ако първата част на дисертацията е по-специализирана за широката аудитория, втората част - за архитектите-звезди, предизвиква любопитство дори сред хората, далеч от този бранш.

Всъщност, всеки от нас има мнение какви сгради ни заобикалят, как изглежда днес средата, в която се движим. Особено чувствителни ставаме, когато разговорът опре до изграждането на курортите - у нас и по света. Къде е по-зелено, по-чисто, по-уютно. Естествено, за вкусовете, както знаем, не се спори.  

Какво е архитектурата днес? Повече бизнес или философия за осмисляне на пространството, което обитаваме? Кой кого възпитава: човекът - околната среда? Или обратното? Между проблемите за наводнени райони, партийно боричкане, цени и качество на живот, тук - в София се проведе поредното Световно триенале по архитектура. По същото време пак у нас си даде среща елитът на световната геодезия.

Събития от важна величина, ако умеем да направим „прочит” защо избраха София за домакин на тези прояви. Лятото отново е пред нас. За поредна година всеки ще търси хотела, ресторанта, парка, плажа, изгледа към морето или планинския връх, които предпочита. Някога, сред първопроходците за построяването на Слънчев бряг, е бил бащата на арх. Мария Диамандиева - инж. Константин Диамандиев. Каква по-добра база за сравнение, когато у дома, в семейството, от най-ранна възраст детето получава първите си уроци по архитектура.

Днес професионалната биография на арх. Мария Диамандиева е изпълнена с неин личен натрупан опит: участия в проекти, научни публикации, обучение на студенти... Тя е и Главен секретар на Международната Академия на Архитектурата, организация със статут към ООН. Туризъм, приоритети, култура на строителната среда... Предлагаме ви още от размислите на Мария Диамандиева като специален гост в предаването „А сега накъде?”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07