Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Владимир Заимов в първите години на ХХ век

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския фронт, всичко това обаче е затъмнено от разстрела му през 1942 г.
Присъдата му е за шпионаж в полза на чужда държава – тогавашния и днес вече разпаднал се Съветски съюз, а събитието дори служи на цар Борис III да отхвърли за пореден път натиска от страна на нацисткия Райх и лично от обкръжението на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт: Как искате да воюваме срещу Русия, след като самите мои генерали са русофили?, попитал той. Но тази реплика, както и още много други дребни детайли, поставят под въпрос присъдата над генерал Владимир Заимов, както и подозрението, че той е всъщност съветски шпионин.
Син на един от водещите революционери от периода на национално-освободителните войни Стоян Заимов, автор на знаменитата книга „Миналото“ и на още много спомени от онова време, заточеник и бунтар, генералът сякаш се е чувствал длъжен да бъде на висотата на голямото име на своя баща. Целият му живот е изтъкан от желанието да бъде достоен за името Заимов, да не го предава, да не го опетнява. На фронта се бие храбро, един от активните участници във Военния съюз е – той е негов секретар, в дейността му България е над всичко, както и той за България е готов на всичко. Разбиращ, че малката балканска негова родина е между чука и наковалнята, между истерическата натура на мършоядна хиена на Хитлер и коварните движения на змия-удушвач на Сталин, той прави всичко възможно, за да се отърве тя с най-малки поражения от цунг-цванга, в който е попаднала по силата на историческите обстоятелства. За наше всеобщо нещастие, усилията му се оказват обречени и той е пожертван. Пожертван съзнателно, включително и от свои колеги като генерал Никифоров, изиграл мрачна роля в осъждането на Владимир Заимов на смърт.
На всичко това е посветена книгата на Борислав Дичев „Умирам за България“, която той заедно с неоценимата подкрепа на дъщерята на генерала, Клавдия Заимова – за съжаление, починала преди книгата да види бял свят, представи съвсем наскоро на вниманието на българската публика.
Точно това е темата на предаването „Премълчаната история“, в което участват авторът на книгата Борислав Дичев, Доротея Монова – директор на издателство „Парадокс“, под чийто щемпел излиза монография, и Николай Поппетров, историк от Българската академия на науките.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07