Огън и тъпан. Танц и жарава. Нестинарски празник в Странджа

БНР Новини
Снимка: БУЛФОТО

За странджанското село Българи 3 юни е сакрална дата. Всяка година в китното село се стичат хиляди хора, за да преживеят магията на един от най-старите и трудно обясними ритуали в България – нестинарския танц върху жарава. Нестинарството е една от най-впечатляващите, малко познати и изумителни религиозни практики в България. Нестинарската традиция е включена в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Древният ритуал днес е запазен само в пет села в Странджа – Кости (ударението е върху и), Кондолово, Граматиково, Сливарово и Българи. За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Славейков.

В Българи се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обред и танцът в жарава на 3 юни, деня на св. св. Константин и Елена по стар стил. Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, е преплетен с християнството чрез легендата за двамата светци. Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време ритуал да запази основните си черти и до днес. „Прихващането” на нестинарите, техният танц в транс в огнената жарава под звуците на нестинарския тъпан, са уникални за Европа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на Св. Константин, мълвят молитви за здраве и опрощение, а понякога пророкуват бъдещето. Веселина Илиева е може би най-старата нестинарка в България и разказва, че макар Странджа да е люлката на тайнствения ритуал, посветени има из цялата страна.

СнимкаНе са само в Странджа, навсякъде ги има и навсякъде играят. Но тук не идват, защото Българи е университетът. Трябва да те приемат, трябва да можеш да играеш в този голям огън.

Веселина Илиева влиза всяка година в жаравата. Започнала да танцува внезапно на 40 г. По онова време пеела в странджанска фолклорна група. По време на нестинарския ритуал в Българи й прилошало. Лекар установил с почуда, че въпреки нормалния пулс и кръвно налягане цялото тяло на Веселина било премръзнало. Тогава една стара нестинарка й подшушнала, че я е „прихванало”, както казват в Странджа за посветените в нестинарството. И от тогава Веселина влиза всяка година в огъня. Изпълнението на нестинарския танц е след залез слънце. Нестинарите са облечени в бели ризи. Над околните баири отекват единствено монотонните удари на тъпана. Нестинарите танцуват около огнения кръг с икони в ръце и внезапно навлизат в жарта. Краката им стъпват върху нажежените въглени, сякаш водени от силата на иконописаните светци. Понякога едва докосват земята, друг път натискат въглените и ги изгасят. Лицата им са бледи, а очите – притворени. По това време като че ли съзнанието им е някъде другаде.

Огънят няма преодоляване. Или го минаваш, или не – казва най-младият нестинар Георги Илиев. – Просто увереността на човек трябва да е по-голяма от страха. Трябва да преодолееш страха, психически да се пречистиш от всичко, да изключиш околния свят.

СнимкаГеорги е на 32 и е потомък на нестинарка, израснал е с тайнствата на този обред, предавани от поколение на поколение като семейна традиция.

Нестинарството е запазено като традиция. Но след гоненията на нестинарите, главно от страна на църквата, която първоначално не го приема като християнски обичай, традицията в нашето село е прекъсната. Но с течение на времето от старите хора всичко се възобновява и се надяваме, че традицията няма да прекъсне с нас.

Георги разказва, че старите нестинари са усещали, кой може да продължи традицията. Трябва да го почувстваш в душата си – допълва го баба му Милка.

Ако имам вътрешната вяра, влизам в огъня. ... Трябва да вярваш. Първо трябва да вярваш. Вярата те кара да спазваш ритъма.

Нестинарският празник в село Българи започва още от сутринта, когато се изнасят иконите от местната църква „Св. св. Константин и Елена”. Процесията, съпроводена от характерния ритъм на нестинарските мелодии, продължава към свещената за нестинарите местност Влахов дол, където с водата от аязмото се освещават иконите и се играе обредно хоро. Огънят се запалва в ранния следобед, за да обгори и да бъде готов за нестинарските танци вечерта.

Снимки: БУЛФОТО



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50