Учени, артисти, музиканти и поети са сред приятелите на кръга „Грация и гравитация“. Срещите им наподобяват рядко срещано космическо явление, което се помни завинаги. Тази година се събраха отново в София под покрива на къщата-музей на именития ни композитор от началото на XX в., Панчо Владигеров. Повод са традиционните празници на културата, организирани от най-старото висше училище – СУ „Св. Климент Охридски“.
Идеята за поредица от срещи озаглавени „Грация и гравитация“ не е от вчера. И учените, и поетите споделят, че са изкушени да участват в нея, защото тя дава поле за изява пред два вида публики “посветени” и “непосветени”. Когато говориш с научни факти и показваш откритията в астрономията, непосветената аудитория разбира само частично това, което изразяваш, а останалото си го доизгражда в представите, – казва доц. Петко Недялков, ръководител на Катедрата по астрономия към СУ „Св. Климент Охридски“.
Всяка година доц. Недялков разширява кръга на „Грация и гравитация“ с нови участници, предимно творци в областта на поезията и музиката. Сред най-младите е Илиян Метев, познат като режисьор на документалния филм „Последната линейка на София“, който получи няколко международни отличия. За срещата в кръга „Грация и гравитация“ Илиян дойде със своята цигулка и изненада аудиторията с емоционално изпълнение на Соната №5 „Пролетна“, от Лудвиг ван Бетовен. Възвишеното изкуство предизвика дискусия сред професорите по астрономия в залата. С тях Илиян сподели съкровени впечатления, възникнали при досега с творчеството на Бетовен:
Има съвършен баланс между интелект и чувства при Бетовен. Примерно чрез използването на динамиката и ритъма. На места, сякаш казва на изпълнителя, тук не изказвай всичко за чувството до край. Така се получават фини нюанси, които носят заряд за творчество и вдъхновение. Когато свиря с цигулката си това е моят начин за комуникация с публиката. Музиката е най-чистото изкуство, което ни извисява над земните дела и ни доближава до звездите. Най-големият ми успех безспорно са моите филми, но там липсва непосредствения емоционален контакт с аудиторията. А когато свиря има диалог с хората, дори усещам как публиката влияе на интонацията и променя моето изпълнение.
След кратка дискусия за съвършенството на музиката, срещата „Грация и гравитация“ се пренася в полето на поезията. Там в свои води плува майсторът на рими от Хасково Райчо Русев с творчески псевдоним Райсън (на снимката). Скромно казва за себе си, че не иска да се кичи със званието поет, но когато рецитира стиховете си, всички го слушат в захлас. Думите са като небесните светила, трябва много труд и постоянство, за да се разшифроват и подредят в сложната система на поезията. Така горе-долу изглежда философията на Райсън. По професия е криптограф и е направил тайни кодове за защита на ведомствена информация. Интересува се от научните открития в астрономията, а общуването с хората на телескопа му носи радост и вдъхновение. Неотдавна, в конкурса „Поезия, близо до звездите“, проведен на връх Рожен, получил първото признание за творчеството си. Развълнувал публиката със стихове като този: Все тъй крака докато местим, по кривия житейски път, на хоризонта нищо весело, надеждата ни е отвъд. И още за житейската философия от Райсън.
Другаруването ми с учените започна от поезията. Благодарен съм, че срещнах тези хора, те са големи ерудити, а в същото време са с топли сърца. Има факти от астрономията, на които и аз търся отговор. Как е безкрайна Вселената, а човечеството вижда от космоса, чрез своите телескопи и сонди, само 4 % от предполагаемия свят. Много сме малки ние, но освен нас, във вселената съществува и друг разум, който само ни загатва за себе си. Вдъхновението не идва свише, то е плод на много работа и желание. Наричат времето, в което живеем бездуховно, но това не е така. Има добри и мъдри хора, но за съжаление даваме път на бездуховните. Силно впечатление ми направи надпис върху стара чешма в Родопа планина. Там прочетох „Дяволът седи върху парата“, питам се, ние, кого сложихме за господар в нашия свят, май парите сложихме!А това значи, че сме сложили за цар не друг, а дявола, струва си да се замислим, нали?
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..