Тодор Влайков между политиката и литературата

БНР Новини
Митко Новков, проф. Михаил Неделчев от Нов български университет и Радко Влайков, правнук на Тодор Влайков
Снимка: Емил Николов



В българската политическа и културна история има забележителни фигури, които незаслужено стоят в сянката на по-буйните глави (или „младите“, както ги нарича Захарий Стоянов). Една от тези фигури е роденият в Пирдоп преди 150 години, на 23 февруари 1865, писател, общественик, политик, издател, публицист, дарител и кооперативен деец Тодор Генчов Влайков. Той е един от най-компактните български политически дейци, които винаги през дългогодишната си обществена кариера са отстоявали принципите на демократизма и плурализма. Той е един от подписалите знаменитото писмо на д-р Кръстьо Кръстев, с което той предупреждава Особата (цар Фердинанд) за пагубните последици, които би имало решението България да се включи на страната на Централните сили в Първата световна война. Известна е брошурата на Тодор Влайков „Личният режим у нас. Бележки върху неговото развитие и върху условията на премахването му“, където с удивителна яснота проследява язвите на българската политическа система в началото на ХХ век. Създател на Радикал-демократическата партия, на „литературния кръжец“, както са я наричали презрително заради изявените литературни и интелектуални личности в нейните редици, той е сред винаги отстояващите правото на морал вътре в политиката, на настояването, че нравствеността е основният градиент на трайното и устойчиво политическо и държавно развитие.
Д-р Румяна Пенчева, ръководител на националния литературен архив, проф. Румяна Дамянова от Института по литература на БАН
Тодор Влайков е също така писател, един от най-ярките представители на битовия жанр в българската литература. Неговото най-известно произведение е „Дядо Славчовата унука“, но той е написал още много такива, в които с любов и с искрена симпатия разказва за бита на българските селяни, най-вече на тези от родния му Пирдопски край. Председател на Писателския съюз през 20-те години, той се е ползвал винаги с авторитет и уважение в интелектуалните среди, почтително назоваващи го дядо Влайков. Едновременно с това той е сред най-бележитите български дарители, кино „Влайкова“ е един сред многото примери. И то съвсем не случайно носи това име. Основател и на Учителския съюз, а в село Мирково заедно с Тодор Йончев основават през 1890 г. първото българско кооперативно дружество – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“. По повод на кооперациите Тодор Влайков изрично указва: „Кооперациите – това са организации, създаването на които, то се знае, зависи от частната инициатива“. Една мащабна фигура на българската история, която по различни причини все още не е получила полагащото ѝ се научно и обществено внимание. Тъкмо това се опитва да поправи със своята изящно издадена брошура „Морал и политика. Страници за Тодор Влайков“ проф. Михаил Неделчев от Нов български университет. Той е един от участниците в предаването на Програма „Христо Ботев“ на БНР „Премълчаната история“ на 17 юни 2015 година. Заедно с него ще бъдат проф. Румяна Дамянова от Института по литература на БАН, д-р Румяна Пенчева, ръководител на Националния литературен архив, и Радко Влайков, правнук на Тодор Влайков.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07