Последните войводи – разбойничество и политика в Царство България през 20-те години на ХХ век

БНР Новини
Част от корицата на книгата „Последните войводи“ на Андрея Илиев.
Разбойничеството е практика по българските земи, опустошавала и бичувала ги почти до 30-те години на ХХ век. В народното съзнание то има както характеристиките на Робин Худ и Чавдар войвода, така и неблаговидната слава на кърджалиите и даалиите. За първото свидетелства казаното от Петър Манджуков в книгата му „Предвестници на бурите“: „Разбойничеството е груба физическа реакция против насилията на държавата и властта, проява на нагона за свобода чрез импулсите на инстинкта за самосъхранение“. За второто свидетелства народната памет: и днес още за някого като се каже „голям хайдук“ се разбира именно „голям разбойник“.
Особено силно разбойничеството на българските територии се разраства в периода 1924-1925, когато се превръща в истинска напаст за населението и държавата. За това способства неспокойната, екстремна дори политическа обстановка в страната – превратът на 9 юни 1923, избухналото Септемврийско въстание през същата година, негласния бойкот срещу новата власт по места, атентатът в храма „Света неделя“ („Свети Крал“) на 16 април 1925 година. Той е дело на дейци на Българската комунистическа партия, която по онова време все още държи курс на въоръжена борба и на изостряне докрай на конфликта с централната власт. На това време е посветена и книгата на Андрея Илиев „Последните войводи“, в която той разглежда дейността на разбойнически главатари в Хасковско и Провадийско, заигравали се същевременно с комунистическите идеи.

В Хасковско войводата-разбойник, ограбвал и убивал в името на комунизма, се нарича Митю Ганев. Тръгнал по нелегалните друмища от малък, в последните години от своята криминална кариера той се присъединява към върлувалата по този край комунистическа въоръжена чета с гръмкото название „Политическа чета „Христо Ботев“. Бързо се превръща в неин лидер като набезите ѝ са повече разбойнически, прикривани зад благовидната идеологическа реч за класова борба и наказание над народните изедници. В Провадийско с такава незавидна слава се окичва Апостол Каишев, прочул се с прякора Курдоолу, който също търси връзки с комунистическите организации. Краят и на двамата войводи е печален – убити са, като краят на Курдоолу е особено безславен, тъй като бива унищожен чрез предателство от двама свои помагачи.
За разбойничеството, за политическите му заигравки, за мерките на тогавашната власт, за продължението му в съвременните български дни – на това е посветено изданието на предаването „Премълчаната история“ на 1 юли 2015 година. В него ще участват Андрея Илиев, написал книгата „Последните войводи“, вещ изследовател и познавач на темата, Милен Русков – автор на романа „Възвишение“, чиято нова книга е посветена именно на този трагичен период от българската история, и Валентин Събков, историк и експерт по състава и дейността на Вътрешната добруджанска революционна организация.





Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07