При веселите хора от племето Керо или завръщане към Седмата посока

Когато се придвижват из Андите, хората Керо взимат със себе си листенца кока. За всеки случай, ако срещнат някого по пътя. Жест на учтивост е да размениш от своите листенца. Става с особен ритуал: всеки от спътниците вдъхва в безценната суровина своите добри намерения, за да бъдат споделени с другия!
На 5 000 метра надморска височина в перуанските Анди движението не е интензивно, даже никак. А въздухът е разреден. Може дълго да не срещнеш човек. Въпрос на оцеляване е да имаш под ръка от ободряващите листенца. Растението е част от съхранени древни практики и култура. Нищо повече! Останалите производни са дело на „Белия човек”, обобщен образ на хората Керо за нашата цивилизация!
Белият човек е объркан, той вечно нещо иска и търси. Затова не е щастлив... Хората Керо са щастливи, спокойни. И много весели. Какво толкова има при тях?! Някога мисионерите отказвали да се изкачват нагоре. Не им се катерело с часове в дълъг и изнурителен път... Така племето Керо останало встрани от Аутобана на Големия прогрес, по който неуморно нахлуват все по-нови и последен писък на модата технически изобретения.
Самочувствието и амбициите на Белия човек истински развеселява племето Керо: „А умее ли Белият човек да спира дъжда? Или пък да отложи изригването на вулкан? – Понеже шамани от племето го могат!”
Пътешественикът Георги Христов е имал изключителната привилегия да попадне сред тези невероятни хора, да овладява сакрални техники. Всичко, което преживява, звучи като фантастика!
Вероятно един рутинен отпускар трудно ще разбере защо му е на Георги да ходи точно там. Има други перуански дестинации, станали толкова популярни, че звучат като латино-американски хаджилък: да стъпиш на Мачу Пикчу, на 2 430 метра надморска височина! Хем е по-ниско, а и не се налага да обясняваш на познати, че това е митичният изгубен град на инките. Или пък Куско! Разбира се, че навсякъде е интересно...
Срещите с Керо са като посвещение в простичките, вечни истини, че:
- Ние всички сме едно. Само се движим по седем посоки: хоризонталните Изток, Запад, Север, Юг. Плюс двете вертикални Горе и Долу. Седмата обединява „Тук и Сега”. А пресечна точка в нея е Човекът. Той прави избора на своето движение.
Струва си да научим и за Мъдростта на пръчката, ритуала Деспачо, кой е Апу. Защо е полезно да бълбукаш под масата. И как се хрупа тръстиковидна краставица...
В предаването „А сега накъде?” сме скрили за вас още съкровища на паметта. Чуйте го до края. Очакват ви незабравими срещи.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07