Между България и Словакия съществува един специален духовен мост, основаващ се на мисията на светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа, и техните ученици. През втората половина на IX век двамата византийски книжовници са изпратени във Великоморавия, част от която е днешна Словакия, да проповядват християнството на славянски език. За превода на богослужебните книги Константин-Кирил Философ е създал глаголицата. И днес сложната графична система на първата славянска азбука мотивира учени и артисти към нейното задълбочено изследване и преосмисляне. Глаголицата вдъхновява и скулптора Андрей Врабчев да я пресъздаде в монументалното произведение „АБВ” – еднотонна сфера от черна стомана с диаметър 2,4 метра. Българинът е единственият представител на Балканите в тазгодишното XX издание на фестивала „Скулптура и обект” в Братислава. До края на август неговият прочит на глаголицата ще привлича погледите на посетителите в градината на президентството в словашката столица.
За Андрей Врабчев пресъздаването на графичната и символична система на глаголицата чрез „езика” на скулптурата е лично предизвикателство:
Глаголическата писменост е построена върху много ясни геометрични принципи. Но създаването на азбуката е протекло на базата на християнски символи и идеи – за Радио България разказва Андрей Врабчев. – Има фигура модул, която съдържа кръг, кръст и триъгълник в себе си. Чрез този модул могат да бъдат изписани всички глаголически знаци. Той е графичен символ на „Аз съм Бог Исус Христос от началото до края”. В житията се посочва, че Константин-Кирил Философ пише азбуката за една вечер, а всъщност цялата глаголица се съдържа в този модул. Съответно отнемането или оставянето на тези елементи изобразява цялата логика на глаголицата. Този геометричен принцип даде възможност за един нов прочит на азбуката в пространството – тоест тя да се превърне в чисто пространствен проблем, съдържащ се в скулптурата.
В рамките на фестивала Българският културен институт в Братислава показва и други творби на Андрей Врабчев, градящи културните мостове между българи и словаци.
„Пресвето сърце Исусово” представлява един от символите на католическата деноминация (вяра). Огънят е част от този символ, но аз се отказах да го скулптирам. Заместих го със свещи от нашите православни храмове, в което някои хора видяха вид християнско единение.
След края на фестивала в Братислава скулптурата „АБВ” ще продължи да разказва историята на глаголицата във Виена, където ще бъде изложена в Българския културен институт Дом „Витгенщайн”.
Снимки: Андрей Требатицки/Andrey Trebaticky
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..