Тъжно, тъжно ми става като пиша тези думи, защото в краткия звуков файл Александрина с огромно вълнение разказва за значението на Софийската опера в живота й. Аз за последно я гледах на сцена в една „Травиата”, след чийто край театърът дълго беше разтърсван от аплодисменти - но това беше през 1997 г.
А пътят на Александрина по сцените е все така триумфален. В репертоара й често преобладават малко познати заглавия, които тя събужда за нов живот, като „Орландо Паладино”, „Агрипина”, „Мнимата градинарка”, „Фиделио”.
В предаването с огромно удоволствие припомням някои от звездните мигове в кариерата на Александрина Пендачанска - ще чуете първия й студиен запис, представянето й пред публиката в НДК по време на концертите организирани от Гена Димитрова, едно много развълнувано изказване преди последния концерт в София през 2013 г., както и възхитителен дует събрал майка и дъщеря на сцената - Сузана и Графинята - Александрина Пендачанска и Валери Попова. Освен това съм избрала и няколко много, много любими мои записи от богата й дискография.
Още сега в звуковия файл може да се чуе и част от споменатия вече концерт - Волфганг Амадеус Моцарт - „Милосърдието на Тит” - ария на Вителия, Джоакино Росини - „Семирамида” - каватина на Семирамида, I д., Джузепе Верди - сцена с писмото на леди Макбет от I д., Рихард Щраус - „Саломе” - финална сцена.
За финал мога само да кажа: „Александрина, с огромно нетърпение те очакваме отново”.
петък, 25 септември от 23 часа
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..