Звукови хроники „Прочути композитори с творби за необичайни инструменти“: Необичайни композиторски вдъхновения
-
Чуйте предаването
Започваме с един от странните инструменти, който днес е почти забравен – стъклена хармоника. Известен е още на персите, китайците, японците и арабите. Става дума за принципа – напълнени с различно количество вода стъклени съдове да произвеждат тонове с определена честота. Едва през 1743 г. ирландецът Ричард Пъкеридж открива, че е по-добре да ги търка с намокрени пръсти. Съдовете били поставяни на маса, а Бенджамен Франклин го нарича „Ангелски орган“. Обсебен от нежния и чист звук на своите музикални чаши Франклин непрекъснато търсел да подобри интерпретацията. През 1762 г. той нарича инструмента „стъклена хармоника“. Разполага чашите на хоризонтална ос и вместо да ги пълни с вода ги прави с различна дължина, а въртенето се осигурява от педал. За стъклената хармоника са създадени до днес поне 400 пиеси. Николо Паганини обявява, че това е инструментът с „небесен звук“, Гьоте, Моцарт, Готие твърдят, че тоновете й са с почти небесна чистота, но „могат да предизвикат спазми“. Твърди се, че някои от изпълнителите на този инструмент, сред които и много известната Мариан Дейвис, приключват кариерата си в психиатрични болници. Стъклената хармоника е обвинявана за нервни кризи, преждевременни раждания, конвулсии. Дори е открит полицейски декрет, забраняващ използването на инструмента в едно германско градче, за да се предпази здравето на хората и животните. Има свидетелства, че по време на концерт умира едно дете. Сред многото композитори писали за стъклена хармоника е Лудвиг ван Бетовен, който през 1815 г. включва стъклената хармоника в кратка мелодрама за пиесата на Фридрих Дънкер „Леонора Прохаска“.
През 1789 г. в Дрезден Волфганг Амадеус Моцарт чува една от месите на Йохан Науман, но интересът му към инструмента датира от много по-рано, след като чува изпълнение на прочутата както споменах по-рано Мариан Дейвис, на която Адолф Хасе посвещава „Кантата с Хармоника“. Леополд Моцарт твърди, че Волфганг мечтаел да има подобен инструмент. Едва през май 1791 г. той пише един ескиз и две творби за своята сляпа близка Мариан Кирхгеснер, а адажио и рондо КV617 е последната му камерна композиция от 19 август 1791 г., като сам Моцарт свирел партията на виолата. Съставът на пиесата е стъклена хармоника, флейта, обой, виола и виолончело.
Друг прочут композитор Гаетано Доницети също се присеща за стъклената хармоника, когато създава сцената на полудяването на Лучия – по напълно обясними причини, звукът на хармониката подсилва ефекта от размътеното създание на героинята. Почти веднага този инструмент е заменен от две флейти, но и днес в някои постановки се връщат към оригинала. Твърди се че в ръкописа на „Жената без сянка“ Рихард Щраус също използва стъклена хармоника.
И ако стъклената хармоника днес е музейна рядкост, то другият инструмент е изключително популярен, особено в Индия, но малко са хората създали класическо симфонично произведение за него.
Ситарът е многострунен инструмент със 7 струни, 2 бурдониращи и още между 9 и 13 резониращи, наричани тараф – оркестър. Появява се в Индия през XIII век, а днес струва ми се е символ на индийската музика. Сред най-известните изпълнители на ситар е Рави Шанкар, който освен типично индийска музика се включва и в различни формации с класически и поп музиканти. Много известни са изпълненията му с Йехуди Менухин и Джими Хендрикс. Участва и в проекти на Филип Глас, а през 1976 г. по поръчка на Лондонския симфоничен оркестър създава Концерт за ситар и симфоничен оркестър, който е записан под диригентството на Андре Превен.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Митологични образи: Дафнис и Хлое
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Морският жаргон
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
Петър Делян като историческа фигура и романов герой
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
За тънкио намек и дебелио край
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
По-добре късно, отколкото… рано
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..
Превалявания
Облачно
Дъжд / Сняг
