Унгарските събития през 1956 година и тяхното българско ехо

БНР Новини
Момент от честванията на националния празник на Унгария по случай годишнина от избухването на Унгарската революция през 1956 г., пред сградата на парламента в Будапеща, 2014 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

1956 година е една от може би най-ключовите в развитието на източноевропейските страни, попаднали в зоната на влияние на Съветския съюз. Тогава в Москва се провежда прочутият ХХ конгрес на КПСС, на който Никита Хрушчов изнася известния си доклад за „култа към личността” към Сталин и допуснатите, според доклада, извращения в строителството на социализма. В България се провежда Априлският пленум, който впоследствие се превръща в казуистичното алиби на Българската комунистическа партия и „лично на другаря Тодор Живков” при твърдението, че ако в СССР перестройката тепърва започва, у нас тя е едва ли не приключила, защото била начената още през 56-а. Но като че ли най-радикалните и взривяващи социалистическия лагер събития се случват в Унгария, където народът - взривен от репресиите на държавна сигурност, се вдига на въстание след спонтанна студентска демонстрация. Въстанието трае от 23 октомври до 10 ноември, обхваща цяла Унгария. Правителството пада, начело на страната застава умереното партийно крило начело с изключения преди това от редовете на Комунистическата партия Имре Над (Имре Наги). Всичко това обаче не се харесва на тоталитарна Москва и руските танкове навлизат на унгарска територия. В последвалите боеве губят живота си над 2500 унгарци и близо 500 съветски войници, а около 200 000 емигрират от страната. Имре Над е обесен заедно с още четирима свои съратници, а други членове на неговото правителство и представители на мекото крило в унгарската комунистическа партия са осъдени на различни срокове затвор. Така - заедно с вълненията в ГДР през 1953 година и горянското движение в България в периода 1947 до 1956 г., Унгарската революция срещу тоталитарния режим по съветски образец се явява един от първите опити на народите от Източна Европа да отхвърлят игото, наложено им от Кремъл. Забележителното обаче е, че - за разлика от горяните в България и от Берлинското въстание от 16-17 юни 1953 година, тя приковава вниманието на целия свят, в Западна Европа и особено във Франция лявоориентираната интелигенция се разцепва по отношение на нея - едни я броят за контрареволюционен преврат (Жан-Пол Сартр, Симон Бовоар, Луи Арагон), други – за справедливо народно въстание (Албер Камю), Съветът за сигурност приема резолюция, с която осъжда действията на СССР (резолюцията не е подкрепена от Москва), а три страни – Испания, Нидерландия и Швейцария, в знак на протест отказват да участват на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, тъй като не желаят техните атлети да се съприкосновяват с атлети от страната на агресора.
Години по-късно 23 октомври вече е национален празник на Унгария и точно това е поводът да се обърнем с лице към унгарските събития през 1956.

Гости в студиото са Дьорди Димитров, директор на Унгарския културен институт в София, проф. Пламен Цветков, автор на книга за Унгарската революция, и Марин Георгиев, поет, писател и публицист, един от най-познатите български автори в Унгария. Ще се свържем с доц. Пламен Дойнов от Нов български университет, с когото ще говорим за българските реакции на унгарските събития.




Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07