Звукови хроники „Прочути композитори с творби за необичайни инструменти“: Туба и кавал предизвикват композиторското вдъхновение

БНР Новини
Български триставен кавал в Ре строй (изработен от Радослав Паскалев, Вирджиния, САЩ).
Снимка: bg.wikipedia.org

Колко странни инструменти могат да бъдат използвани в класическите произведения, или за какви странни инструменти са писали прочути композитори? За това си говорим в звуковите хроники този месец.
Днес ще разбeрeм някои от имената на композиторите писали за туба и кавал.

Тубата е най-ниският по звучене инструмент в оркестъра. Това е последното попълнение за състава на симфоничния оркестър, който след нейното изобретяване вече е напълно окомплектован. Появява се през първата половина на 19 век. Вилхелм Фридрих Випрехт и Йохан Готфрид Мориц получават патент за бас туба във фа строй с пет винтила през септември 1835 година. След три години синът на Йохан Мориц – Карл изобретява тенор тубата. Но усъвършенстването на инструмента, както това се случва и при много от другите духови инструменти се дължи на белгиеца Адолф Сакс.
Инструментът много скоро е приобщен към британския брас бенд. За първи път тубата се използва в състава на оркестъра през 1843 година от Вагнер в „Летящият Холандец“. Негови предшественици има още от 1590 година – французинът Гийом изобретява Серпент – Змията. И други  композитори от следващите епохи с удоволствие се обръщат към него – Бетовен, Менделсон, Майербер. Спомням си в консерваторията преподавателят по инструментознание все цитираше свой студент, който на въпроса за тубата отговорил, че това е един голям, навит инструмент, в който влизаш, за да свириш.
Обикновено в един оркестър има една туба, много рядко две, а изключително рядко три. Инструментът има от три до седем винтила. Използва се във военните и духовите оркестри, в биг бенда. Най-популярни творби, в които има соло за туба са „Картини от една изложба“ на Мусоргски с оркестрацията на Равел, „Така каза Заратустра“ на Рихард Щраус, Стравински използа тубата в балетите си „Петрушка“ и „Пролетно таинство“, Шостакович в симфониите си, Прокофиев в Пета симфония, Марс, бог на войната от „Планетите“ на Холст, Фантастичната симфония на Берлиоз.
Има и специално създадени концерти за туба от Ралф Вон-Уилямс, Джон Уилямс, Александър Арутуняни, Паул Хиндемит.

Звукът на кавала е тъй характерен за нашите земи. Почти във всички фолклорни области кавалът е неразделна част от музиката. Предшественик са му пастирските свирки използвани от най-дълбока древност. Подобни инструменти са намирани в поречието на Тигър и Ефрат, в Египет, сред инструментариума на траките и древните гърци. Разликата е в дължината на инструмента и в наличието на отвори. Днешният кавал е от три части, които се сглобяват, като на средната част има 8 отвора за пръстите, долната е с резонаторни отвори – душници.
Звукът се произвежда чрез странично духане в наустника. Това е изключително трудно и изисква продължителни репетиции, за да се постигне майсторско изпълнение. Кавалът най-често се изработва от дрян, бадем, кайсия, чемшир – здраво, плътно дърво, което позволява извличане на чист звук. Подръжката на кавала изисква да се смазва с бадемово масло или зехтин, като инструментът се маже и отвън и отвътре.
При майсторско овладяване на кавала той може да звучи като различни инструменти. Най-ниският тембър на кавала започва от ре на голяма, а най-високите тонове, които могат да се изсвирят с различните видове кавали са от четвърта октава. Особено ефектни са тембрите „каба“ и „тромпет“. Кавалът може да наподобява флейта или друг инструмент.
За кавал и симфоничен оркестър има написани няколко произведения:
• Вариации в български стил по тема от Хендел за струнен оркестър, кавал и акустична китара от Георги Андреев.
• Копнеж по изгубената хармония – музика за струнен оркестър, тастови, ударни инструменти и кавал от Георги Тутев.
• Концерт за кавал и струнен оркестър от Александър Йосифов.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07