Колко странни инструменти могат за бъдат използвани в класическите произведения, или за какви странни инструменти са писали прочути композитори? За това си говорим в звуковите хроники този месец.
Днес ще разберем някои от имената на композиторите писали за тромбон, саксофон, мюзет, хърди гърди.
В енциклопедиите ще откриете, че името му означава голям тромпет, че е меден духов инструмент и е познат от 15 век. Въпреки че има няколко разновидности най-използван е теноровия тромбон. Има алтов, басов, сопранов и контрабасов, които се използват рядко. Тембърът на тромбона е ярък и пробивен във високия регистър, и тъмен в ниския. През различни периоди инструментът претърпява промени, които водят да днешния тромбон, който се използва най-вече в симфоничните оркестри, но е задължителен също така за духовите и джазовите състави. Първото свидетелство е някъде от 1440 г., но не е сигурно точно за какъв инструмент става дума. През 1487 се споменава trompone или sackbut, термин използван до средата на 17 век. На него се свирило на тържества на открито, на концерти и литургии, в духови ансамбли, съпровождащи певци, както и в състава на оркестъра във Венеция в началото на 17 в. Прочути композитори от това време пишат за тромбон - Джовани Габриели, Клаудио Монтеверди, Хайнрих Шюц. В бароковия период по всякакъв повод инструментът е използван от Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. Бах го използва в кантатите си, като дори понякога включва четири тромбона. Смята се че новият стил за писане с използването на тромбона в ораториите е въведен от Хендел и е популярен в началото на 18 в.
В Класическия период интересът към инструмента намалява. Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт го включват в сакралните си творби. Като най-ярък пример се цитира „Туба мирум” от „Реквием” на Моцарт. Волфганг го използва и в оперите си. Вдъхновението за много от тези творби идва от виртуозните изпълнители, които били във Виена и Залцбург.
Вдъхновени от Лудвиг ван Бетовен романтиците масово включват тромбона в симфоничния оркестър, независимо дали става дума за симфонии, опери или други оркестрови композиции.
19 век го налага и в духовите състави - военни, брас или градски състави. Подобни оркестри не могат без тромбона. Феликс Менделсон налага и изучаването на инструмента в музикалните училища и консерватории - например в Лайпциг, след това и в Париж. Страстен защитник на тромбона е Фердинанд Давид, който пише концертино за тромбон и оркестър. 20 век донася и много солови и камерни творби за тромбон, джаз състави в различни варианти и изцяло тромбонови ансамбли.
Ще се спрем и на две вече почти изчезнали инструмента - мюзетът е от рода на гайдите и е характерен за бароковата епоха. Появява се във Франция в края на 16 век. Често е използван в музикални произведения, включително и в оперите на Жан-Батист Люли. Много творби за мюзет пише Жак Отьотер, както и Мишел Корет, който се интересува и от хърди гърди - инструмент съчетаващ струни и клавиши, подобен на цигулка, но с въртящо се колело, което замества лъка и трие струните. Мелодията се изпълнява чрез вид клавиши. Звукът, който възпроизвежда наподобява този на гайдата. Характерен е за Каталуня, Сардиния, Галиция и унгарската фолклорна музика. В бароковите времена за него са писали и други известни композитори, а днес е само като атрактивна притурка към различни специализирани състави.
Може би е логично инструментът изобретен от белгиеца Адолф Сакс да се нарича Саксофон. Идеята му била да създаде универсални инструменти за тогавашните духови оркестри, като естествена връзка между дървени и медни. Името е комбинация от Сакс и гръцкото - фони - звук. Саксофонът бил констуиран през 1841 г. и се използвал главно във военните духови оркестри. Има осем разновидности: сопранино, сопран, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се използват алт-саксофон и тенор-саксофон. В симфоничния оркестър е използван в творби на Жорж Бизе, Жюл Масне, Морис Равел, Джакомо Майербер, Бела Барток, Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович, Джордж Гершуин, Бенджамен Бритън, Албан Берги други. Използва се и от съвременни композитори, включително български.
Много композитори създават творби за саксофонен квартет - Александър Глазунов, Габриел Пиерне, Янис Ксенакис, Филип Глас.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..