1 ноември, Денят на будителите, е светъл български празник, свързан неразривно и с един от българските отци на Българската църква, светецът-седмочисленик св. Климент Охридски. Дейността му е съсредоточена в земите около Кутмичевица (приблизително обхващаща земите на днешна Южна Албания), но делото му засяга всички български земи и цялото българско време оттогава насам. Най-малкото, защото той е създателят на кирилицата - азбуката, на която пишем и която вече е официално писмо и на Европейския съюз. Тази година, 2015-а, се навършват 1100 години от успението на св. Климент Охридски, което е още един повод да се обърнем към неговото житие, за да се опитаме да разберем какво е било да си книжовник и просветител в една епоха, когато това не е било досада, а просветление и устрем. Съвместяването на различни исторически обстоятелства – желанието на българските владетели да не попаднат докрай под духовното влияние на Византийската империя, както и желанието на учениците на светите братя Кирил и Методий да не заглъхне тяхното световноисторическо деяние - създаването на писменост за славяните, се оказва щастливо съвпадение, което превръща тогавашната българска държава в стожер на новата наука, казано с израза на Джамбатиста Вико. Тази нова наука е християнска по съдържание, но във всички случаи народностна по дух, тъй като се опитва да приобщи към културното наследство и едни нови, млади народи. В тази връзка е показателна дейността на Климент Охридски, осъществяваща се не в центъра на българската държава (разбира се, книжовници е имало и в Плиска, и в Преслав по-късно), нито в центъра на тогавашния средновековен свят - нито Константинопол, нито Рим (макар че се е налагало на братята Кирил и Методий да защитават делото си пред папската курия), а в едно затънтено европейско място. Има нещо символично в този избор: освен приобщаване на новопридобитите земи, това е израз на убеждението на тогавашните учени люде, че знанието е потребно на всички, че то е за всички и че никой, дори най-последният парий, не бива да бъде отделен от него.
Точно в тази посока предаването „Премълчаната история” се опита да разгърне и осветли дейността на св. Климент Охридски. Гости бяха авторите на филм за българския пръв будител - режисьорът Станислав Дончев, сценаристката Теодора Дончева и директорът на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките доц. д-р Емануел Мутафов.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..