През 2015-а се навършват 70 години от рождението на голямата българска актриса Катя Паскалева. Звездата й изгрява в един от най-силните родни филми – „Козият рог”. През годините над 20 са лентите, в които тя участва. Десетки са ролите й на театралната сцена. Актрисата си отива от този свят едва на 56 години. 70-та й годишнина стана повод за създаването на документален филм за нея. На 26 ноември в кино „Люмиер” в София ще бъде премиерата на лентата „Катя Паскалева. Последната роля” с режисьор Ема Константинова. Същата вечер в Националния дворец на културата ще се открие изложба с картини на актрисата. На 5 декември пък ще бъде премиерата на документалната книга-албум за Катя Паскалева на журналиста Георги Тошев. Той е и продуцент, и автор на проекта за отбелязването на годишнината й. Колкото до експозицията, 22 са картините, рисувани от актрисата, които екипът е предал за нея.
Позволих си да покажа част от картините на хора, чието мнение в средите на изобразителното изкуство ценя и те наистина ахнаха, когато видяха за какъв талант става въпрос – разказва Георги Тошев. – Това е непознатата Катя. Аз мисля, че ние ще открием много непознати черти в нейния характер. Тази изложба се нарича „Аз, Катя”. Аз, Катя, защото никога не са я приемали приживе като художник. Но Катя, някъде там, където е, сигурно ще ни се усмихне и ще бъде щастлива, че някой е дръзнал да наруши нейното, както тя наричаше, смачкано самочувствие и голямо мълчание по отношение на таланта й на художник. И дръзнахме всички заедно да покажем тези картини, които, уверявам ви, наистина са изключителни, като започнем от нейния автопортрет и тръгнем към останалите.
В изложбата ще има и 12 портретни фотографии, някои от които се показват за първи път. Те са предоставени от Българската национална филмотека и Държавния архив. Благодарение на известния колекционер Боян Радев в нея ще бъдат включени и три портрета, рисувани от големия Златю Бояджиев. Той е рисувал Катя Паскалева през 60-те години. Картините са ценно доказателство за обаянието на Катя Паскалева не само като актриса (тогава начинаеща), но и като жена.
Катя Паскалева не е само актриса, тя пише изумителни текстове, рисува, тя е еманация на артистизма, на таланта – посочва режисьорът Ема Константинова. – Това, което е впечатляващо у нея отвъд филмите, отвъд всичко, което е оставила като документи за своята личност, е че е изградила собствен образ…Този филм не е паметник, той не разкрива една полирана, гладка картина на една идеална актриса. Тя е много жива, защото е показана и със своите тъмни страни, и със своите драми, и с богатството на цялата си личност. И освен това, е представяна в контекста на своето време, което е много важен ключ за вътрешния драматизъм у нея. Тя е била измъчвана от съмнения, от несигурност, а пък в същото време е била изключително популярна и еталон за професионализъм в своята работа.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..