В Държавна агенция „Архиви” се откри изложбата „Експресионизмът. Вечният танц на живота”. Идеята за нея е вдъхновена от отбелязването на 150-та годишнина на прочутия норвежки художник-експресионист Едвард Мунк. Ще припомним, че творбата му „Викът” е една от най-известните и скъпи картини в света. А заглавието на експозицията частично е заимствано от цикъл с негови творби – „Фризът на живота”. Стилът експресионизъм се ражда в началото на ХХ век, за да създаде силни и запомнящи се произведения в европейското изкуство и литература.
Проектът е свързан с влиянието на експресионизма върху българските художници – както през миналия век, така и днес. Изложбата е подпомогната от Норвежкия финансов механизъм. Начинанието е насочено към представяне на културните ценности от Националния архивен фонд чрез експозиция и съпътстващи събития. Ето какво разказва в интервю за Радио България Наташа Димчева, експерт в Държавна агенция „Архиви” и ръководител на проекта:
Още в началото на ХХ век с появата на експресионизма много български художници са повлияни от този стил и теми. Силната и емоционално наситена трактовка на страданието в изкуството на Мунк повлиява на развитието на експресионизма – едно от най-мощните социално-политически направления в световното изкуство. Творчеството му е извор на вдъхновение и повод за постоянно преосмисляне на човешката същност.
Днес Държавна агенция „Архиви” съхранява редица лични фондове на български художници с техни архиви и творби. Изложбата е посветена на българския принос в експресионизма. В нея са събрани произведения на Асен Василиев, Иван Милев, Бистра Винарова, Иван Ненов, Григор Найденов, Стоил Стоилов, Александър Добринов и други наши творци, повлияни от стила и темите на експресионизма.
Специално за проекта бяха поканени на нарочно организиран симпозиум млади художници, които създадоха изключително красиви и въздействащи творби. Те са петима: Ема Ванкова, Нора Ампова, Калия Калъчева, Тереза Зикопулу, Радослав Димитров-Бадуля. Създадоха наистина прекрасни творби и с най-голямо удоволствие посетителите ще могат да се насладят и да видят тази приемственост в изкуството на нашите млади творци и техните предшественици – обобщава Наташа Димчева.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..