До 15 декември в сградата на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6 в столицата може да се види една изящна експозиция. Става дума за изкуството на витража. Всъщност, това е първата у нас изложба, изцяло посветена на историята и съвременните постижения в изкуството стъклопис. Ето какво разказва за Радио България Венера Константинова, секретар на секция „Монументални изкуства” в СБХ:
Идeята за тази изложба е на художника Юрий Василев, който е член на секция „Монументални изкуства”, и на неговия мениджър Искра Павлова. Те основаха фондация „Българско арт стъкло” и имат галерия „Витра” в София. През септември 2014 година там беше открита тази изложба, която имаше много голям успех, защото това е първата експозиция с витражи в България. Досега такова нещо не беше правено.
Организаторите решават да придружат изложбата с детска занималня, в която малчуганите рисуват, правят форми с кубчета, оформят витражи, подобни на пъзели.
И след това изложбата тръгна на едно изключително успешно турне в градовете Варна, Търново, Сливен и Стара Загора при много голям интерес. По изчисления на галериите, в които е била, тя е посетена от около хиляда деца, което е изключително важно и от образователна гледна точка. Всъщност, една от целите на експозицията е да се покаже на българския зрител кое е качественото изкуство и той да може да отличава едно самодейно изпълнение от професионално изработената творба. Защото след промените у нас пазарът беше залят с произведения със съмнително качество, някои от тях са откровен кич.
Важна цел на начинанието е и да бъде показано изкуството на витража в представителни обществени сгради. Затова в изложбата с цветни фотоси присъстват творби на прочути художници като Дечко Узунов, Харалампи Тачев, Иван Пенков, Никола Буков и др. Така зрителите могат чрез снимките да „проникнат” и в здания, които не са ежедневно отворени за широката публика.
Сегашната експозиция, наречена „Български витраж – завръщането”, е значително обогатена. Свои произведения в нея показват около 30 творци. Повечето от тях са от секция „Монументални изкуства” в СБХ. Има и петима млади автори-дебютанти. Изложбата е имала много голям успех. Аз си го обяснявам с това, че това е една рядка техника, изключително емоционална, няма човек в света, на когото витражът да не въздейства. И това се дължи на изключителната сила на цвета, който в съприкосновение със светлината очарова нашите сетива. Това е краят на експозицията и затова сме я нарекли „Завръщането” – посочва Венера Константинова. Тя е особено радостна, че в навечерието на изложбата един от организаторите на проекта – Искра Павлова, е получила наградата на варненските журналисти, които отразяват културната тематика.
Стъклото е не само изкуство, не само материал – отбеляза на вернисажа изкуствоведът Филип Зидаров. – То е в състояние не само да пропуска светлината, то е в състояние и да я отразява, да я приема и да я излъчва. И затова, когато човек има късмета да попадне в онези велики готически катедрали, в които може да се види изкуството на витража, тези прозорци, които той гледа, се оказват по-скоро врати към селенията небесни, към вечността, към отвъдното. И заедно с музиката, с грегорианското пеене и с органа на Хендел и Бах или пък с творчествотона Микеланджело човек има възможност да се докосне до това невероятно нещо, наричано „вечност в изкуството” и в душата.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..