В края на годината, която ще запомним с вълненията около приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование и първите три стандарта, свързани с прилагането му, можем ли да кажем, че започна промяната в средното образование, която очакваме от доста години. Беше ли Министерството на образованието и науката достатъчно последователно в намеренията си, как реагираха самите учители и коя е посоката, в която трябва да се направят по-решителни стъпки, за да имаме образование, съобразено с потребностите на съвременните млади поколения.
„По-добре е, че има закон, в който сега някои неща могат да се променят в ход, отколкото да бяхме продължили да седим в това малко неясно положение със стария закон и постоянните кръпки в него. Със сигурност трябва да се изискват много неща от министерството. Макар че законът не беше дело и функция на този екип, той намери сега логическия си завършек. МОН е натоварено с изключително отговорната задача да създаде работещи стандарти… За да се случи решителна промяна, заложена в момента, макар и по един плах начин, в този закон, а именно идеята за училищната автономия, би трябвало училището и Министерството да се излекуват от своя Едипов комплекс. Това е тази прекомерна любов на министерския служител, която рискува да задуши всякакви плахи опити и наченки на промяна. Чиновниците и експертите трябва да се откажат да захранват постоянно учителите със своето разбиране за образование, защото рискуват да „униформират“ образованието. След като е заложило идеята за училищна автономия, Министерството би трябвало да повярва повече на учителите.“
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..