Критическата съвест: Димитър Аврамов и особеностите на българската култура в годините на късния социализъм

Има имена в историята – културна, социална, политическа, за които потомците придобиват знание за тяхната значимост и важност едва след като си отидат от света. За България това е особено характерно – тук приживе човек трудно, дори бих казал свръх-трудно приживе ще получи признанието, което заслужава – трябва да умре, за да го има. В някаква степен горното се отнася доста към живота и делото на проф. Димитър Аврамов – един от най-ерудираните, задълбочени и информирани изследователи, аналитици и критици на българския художествен живот. Слава Богу, днес той се радва на заслужена слава, книгите му биват издавани, за да успее да види читателската публика какъв висок естет и учен е имала в негово лице. Без съмнение, при други условия проф. Димитър Аврамов би се превърнал във фигура от световна величина, каквато е например Кенет Кларк в изкуствознанието или Морис Бланшо в литературоведението. Книгата му за Бодлер например е приносна не само в български, но и в световен мащаб, колкото до статиите и изследванията на български художници, по своята дълбочина и информираност, биха могли да се мерят само с такъв величествен ум като този на Кирил Кръстев. Много е важно, според мен, точно такива водещи личности на българския интелектуален живот да бъдат обговаряни, пропагандирани, заявявани, защото сочат, че в нашата макар и по общо мнение периферна и не толкова значителна в културно отношение страна, се раждат и такива гиганти на знанието. И – благодарение на тях, общото мнение за незначителността българска хвръква по дяволите, стопява се като снежен човек на пролет, изфирясва като загрята над 100 градуса вода. Като – трябва да отчетем, всичко постигнато от проф. Димитър Аврамов е в ситуацията на един режим, който изобщо не е поощрявал ерудираността и съвестното изследване, напротив – биел е през пръстите всеки, позволил си по този начин да проучва световната култура, без да ѝ пришива скудоумни догми и клишета. Така делото на проф. Димитър Аврамов се превръща в още по-значимо и тъкмо тази значимост е в центъра на предаването „Премълчаната история“. Гости в студио 38 на БНР бяха двама професори и близки приятели на Димитър Аврамов – философът Георги Каприев и литераторът Божидар Кунчев

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07