Радиоенциклопедия „Българското патриархално семейство”: Вечният мит

Векове след като традиционното семейство от предмодерната епоха е загубило икономическите и социалните си корени, то продължава да живее като идеал и съзнателно изграждан мит. И днес в интернет – вездесъщият източник на информация и обществен посредник в съвременността, патриархалното семейство се описва с носталгия и нескрито съжаление за изгубения ред и ценности, с които се свързва то. Защо търсим в миналото решение на днешните си проблеми е сериозен въпрос. Дали обаче картината, която си съставяме, цитирайки патриарсите на българското народознание, е правдива. Самият термин „задруга“ или „челядна задруга“, според Стефан Бобчев, с който се назовава голямото семейство, съставено от няколко поколения роднини по мъжка линия, живеещи, работещи и потребяващи съвместно, е създаден в началото на 19-и век от сръбския изследовател Вук Караджич. Макар че тези многолюдни фамилии са неголям процент от семействата по това време, моделът е прегърнат от строителите на младата българска държава – учени, юристи и държавници. Според тях той носи зародиша на демокрацията, а когато в процеса на модернизацията българското село е застрашено от обедняване, той е прегърнат като спасителен за него. Моделът на задругата е заложен в селските кооперативи. Разбира се идеята има и противници като Димитър Благоев например, който смята, че той пречи на индивидуалното развитие на личността. Така или иначе с навлизането на модерността структурата и отношенията в традиционното семейство се променят. Това става с различни темпове в различните краища на страната. В районите с бързо икономическо развитие, като подбалканските селища например, преобладават индивидуалните семейства, докато в бедните гурбетчийски краища домакинствата оцеляват като до късно остават обединени. В новите условия броят на децата в семейството намалява, те вече не се обучават от възрастните си роднини, а се насочват към различни професии, браковете се сключват по-късно, професионалната реализация на мъжете е извън семейното стопанство, а жените, освен когато семейството не е бедно и не са принудени да работят навън, основно са домакини. Някъде там, при разпадането на традиционното голямо семейство и отделянето на младите домакинства, се появява нова фигура – тъщата, а отношенията между нея и зетя раждат безброй вицове. Разказват етнолозите от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН доц. Петко Христов, доц. Анелия Касабова и  фолклористът доц. Станой Станоев.

31 декември



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07