Една арабска поговорка гласи: „Камилата яде бодли, а носи злато.“ Друга съветва: „Ако се влюбваш, нека е красива; ако ще крадеш, кради камила.“ Това са само две от многото крилати фрази, превърнали в главен герой на народната мъдрост едно преживно животно, които бедуините, обичат да повтарят, без да бъдат подканяни. По обясними причини: без „кораба на пустинята“, както още го наричат, милиони хора на планетата ни въобще не могат да си представят самия живот, тъй като няма как да оцелеят в екстремните условия, с които са свързали от векове своето битие. За тях камилата е основен транспорт, ценна храна, скъп ресурс на вълна и кожа, мерило за зестра, кръвнина и въобще за богатство, разменна валута и курбан за жертвоприношение, а отгоре на всичко „джамач“, тоест „прекрасна“ – неслучайно урината й се използва в местната козметика. За съжаление, вече се наложи тя да бъде вписана като критично застрашен животински вид в Червената книга. Случи се малко преди в Дубай да се появи първият неин клонинг, назован „Инджаз“ или другояче казано – „Достижение“. За да насочи вниманието на всички към тези тревожни факти, ООН обяви 2016 година за Международна година на камилата – повод да потърсим от зоолога Марио Лангуров отговор на въпроса с какво остава уникално до ден днешен това чифтокопитно животно в голямото семейство на бозайниците.
• 360 градуса: арабистът Стоян Доклев за символиката, ритуалите и вярванията, свързани с камилата като свещено животно в исляма и арабската култура – възможност да узнаем как от съобразителността на един източен пълководец, успял да убеди своя цар, че на грешната ни земя се срещат камили, които могат да говорят, се е родила прочутата максима „Я камилата, я камиларя!“. Кой знае дали пък наистина не е така – камилата всичко може, даже и да плюе?!
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..