Изложба на скулптура и рисунки в столичната галерия „Нюанс” представя известният български скулптор проф. Борис Гондов. Творбите му могат да се видят там до 13 февруари. В експозицията са показани изключително въздействащи произведения, пресъздаващи вечни за изкуството теми. Първата е битието на човека, погледнато през етапите в живота на Иисус Христос: Страдание и Битие, Голгота, Възкресение.
Това, което ни заобикаля, е битието на човека от Сътворението на света до ден днешен – разказва в интервю за Радио България Борис Гондов. – Това са проблеми, които и за в бъдеще ще стоят пред човечеството. Мен ме вълнуват много неща, не мисля, че изкуството трябва да загуби социалния си смисъл. То има такъв смисъл и аз се старая да отразя по свой начин всички тези проблеми, които вълнуват обикновения човек, всички нас. Тази тема не ми е чужда, освен това тя дава възможности за по-силно пластическо внушение, може да обогати художника, неговите изразни средства, неговите възможности на скулптор. Това е богата и вечна тема. Не можеш да бъдеш безразличен към социалния живот, той е в нас самите. Ние го носим, изстрадваме всичките му проблеми. По мое убеждение художникът не бива да бъде далеч от тях. Аз предпочитам тази скулптура, която носи емоционален, социален пълнеж. Това е, което ме вълнува повече като художник.
Скулптурите му са въплътили много емоция. Човек не може да остане равнодушен пред страданието или пред ангела, устремил се към небето. В творбата „Седмият ден” Борис Гондов е изобразил големия български художник Владимир Димитров-Майстора, пресъздал в творчеството си красотата и плодородието на земята, вечните човешки ценности.
Другата основна тема в изложбата също е вечна – хубостта на женското тяло, истински „плод на природата”. В последните години проф. Гондов предпочита да работи с дърво – то е по-достъпен материал. Но се оказва, че то дава възможности и за по-интимно отношение към темата, към сюжетите. Дървото е великолепно, стига човек да оцени качествата му – посочва скулпторът.
С името на Борис Гондов са свързани важни за нашата история и култура проекти:
Това бяха големи обществени, значими обществени поръчки, за които са нужни много познания, амбиция и желание преди всичко, за да ги осъществи човек. Например – да се направи паметник на цар Самуил, композицията „Самуилова крепост” в Петрич. Това е може би най-мащабната работа, която съм осъществил.
Скулпторът е издигнал паметници и на други прочути личности като цар Борис І в Плиска, Патриарх Евтимий в Търново, на строителя и архитекта Кольо Фичето в Дряново, на Майстора в Кюстендил. За мен беше интересно да пресъздам образите им, така че да се превърнат в значими паметници. От това съм се ръководел – казва проф. Гондов. С името му са свързани и бюстове, и други фигури за интериор и екстериор.
Негови произведения присъстват в колекциите на Националната художествена Галерия, Софийската градска художествена галерия и други галерии в страната. В Парка на мира в Нагасаки, Япония, пък е поставена монументалната му композиция „Птици”. Творби на Борис Гондов са в сбирката на Фондация „Арт Диалог” в Париж, в престижната колекция на белгийския бизнесмен Хуго Вутен в Белгия.
Снимки: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..