Какъв е цветът на зимата? Най-вече бял. Нищо, че навън температурите са пролетни. Все още има сняг по планините, а не е късно отново да завали. Все пак, февруари е. Под заглавие „Бяло: Зимата в колекцията на Националната галерия „Двореца” е подредена изложба на български художници, посветена на най-студения сезон. Над 50 са живописните творби, събрани в нея. Най-ранната показана картина е на Асен Белковски – от 1899 г., а най-късната – на Никола Николов от 1985 г. Ще отбележим, че част от произведенията много рядко са показвани. Какво е предизвикателството да градиш своята творба, ползвайки бялото като основен цвят – въпросът е към Кирил Василев, главен уредник в галерията.
Трябва да признаем, че това е много трудна задача. Лесно е да създадеш една картина, използвайки цялата гама от цветове. И е твърде трудно, когато трябва да градиш картина, да използваш бялото като основен цвят. Това наистина изисква много фина чувствителност за нюанси, защото винаги си заплашен да създадеш една скучна работа. Важно е да предадеш усещане за динамика и разнообразие, без да си служиш с цялата гама от цветове. Това е задачата, която стои пред един художник, който използва бялото. Разбира се, в случая става въпрос основно за зимни пейзажи. Показали сме работи на художници от края на ХIХ и началото на ХХ век до 80-те години на миналия век. Сред имената в изложбата има произведения на някои от големите наши майстори – Ярослав Вешин, Йосиф Питер, Васил Стоилов, Никола Петров, Златю Бояджиев. Най-късните работи са на Димитър Хинков и на Милко Божков.
Според Кирил Василев, за разлика от пълноцветието на останалите сезони, зимният пейзаж позволява известно обобщение на формите, изчиства границите между тях. Това дава възможност на художниците да постигнат много по-голяма условност в създаването на мотивите, които ги вълнуват.
В зимата, ако има контрасти, това са контрастите между бяло и черно. В тези граници ти трябва да представиш цялото многообразие, така да се каже, на нюанси, с които работиш. Разбира се, зимните сюжети не са просто формална задача. Има и определен тип емоционална реакция спрямо пейзажа, сезона, цвета – всичко онова, което носи оголената гора, самотните фигури и т.н. Така че, разбира се, това е колкото изследване на формите, толкова и опит чрез пейзажа да се изразят определени емоционални състояния.
Впрочем, в историята на нашето изкуство не са много живописците, които имат специален интерес към зимата или към бялото като основен цвят в областта на колорита. Любимите сезони на нашите художници са пролетта, а и есента най-вече, когато в пейзажа, който ни заобикаля, има невероятна експлозия на цветове. Българските художници като цяло обичат топлите, ярки цветове. Малцина са наистина сред тях като Асен Белковски, който има цяла серия от зимни пейзажи, като Атанас Михов също. Наистина, двама-трима са, които проявяват специален интерес към зимния пейзаж, към бялото – обобщава Кирил Василев.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..