Адела Пеева: Гласът на жените режисьори трябва да бъде чут

БНР Новини
Снимка: jeni-bg-kino.com

Знаете ли колко са жените-носителки на наградата „Оскар” за режисура? Дамата засега е една-единствена – Катрин Бигълоу за лентата „Войната е опиат”. А колко са притежателките на „Златна палма”? Също една – Джейн Кемпиън – за филма „Пианото”. Къде сме ние? Ако погледнем в нашия двор, картината в игралното ни кино е сходна. Едва три са представителките на нежния пол, които получават през годините от фестивала „Златната роза” едноименната награда. Първата е Бинка Желязкова с „А бяхме млади” – през 1961 г. Цели 43 години по-късно Зорница София грабва приза за „Мила от Марс”. Отличието е поделено с режисьора Станимир Трифонов за филма му „Изпепеляване”. Милена Андонова пък получава приза за „Маймуни през зимата” през 2006-та.

Изследване на Европейската аудиовизуална обсерватория  посочва, че от близо 15 600 филма, създадени между 1996 и 2012 година малко над 18 процента са снимани от жени режисьори. Това е твърде малко. Ето защо известният български режисьор и продуцент Адела Пеева, носител на престижни родни и задгранични отличия, решава да открои приноса на жените в игралното ни кино.

СнимкаЖените са част от обществото и ако гласът на една част от него не се чува достатъчно добре, просто има един проблем и самото общество се лишава от културно разнообразие. А то е важно.

Подтик Адела Пеева получава на Генералната асамблея на ФЕРА – Европейската федерация на кинорежисьорите, където за пръв път чува да се говори за неравенството на мъжете и жените режисьори в киноиндустрията.

Аз даже не вярвах, че у нас е така, но като се върнах, направих първоначално едно бегло проучване – посочва Адела Пеева. – И видях, че проблемите съществуват и у нас. При всяко положение, това е тревожен знак към обществото. Мисля, че би трябвало да се направят по-сериозни изследвания, разговори. И евентуално да се предприемат нужните стъпки, за да се възстанови балансът. А гласът на жените режисьори определено трябва да бъде чут по-силно – от творчеството им, във филмите, не само в интервюта.

Така Адела Пеева става инициатор за създаването на специализирания сайт jeni-bg-kino.com. Той бе представен в Столична община – в присъствието на кмета Йорданка Фандъкова, на Малина Едрева, председател на Комисията по образование и култура в общината, на български режисьори.

Демонстрирахме сайта, имаше и един много хубав разговор след това, че в него има неща, които не са известни и затова би трябвало да му се обърне внимание. В сайта са представени 29 жени режисьори от всички генерации – от пионерите на българското игрално кино до най-младите, които току що са направили своя дебют или в момента го завършват. /Критерият за включването им е всяка от тях да има поне един пълнометражен игрален филм./ Показахме интервю на Ирина Акташева – режисьор, който е направил „Лавина” заедно със съпруга си Христо Писков. Това интервю е много силно и откровено, както и на всички други жени. Те говорят не само за себе си и за творчеството си, а и за своето кредо, за своя поглед към живота, за трудностите, които срещат, за това какво значи да си жена режисьор. И открито заявяват, че присъствието й в българското игрално кино е доста минимално. Най-важното, което искаме, е хората да знаят за нашите филми, да имаме възможност да правим повече игрални творби. Този сайт има за цел да популяризира творчеството на жените режисьори, хората да гледат нашите филми. Това е най-важното и за българското кино като цяло – филмите да бъдат гледани.

И още нещо – сайтът предлага достъп до филми на жените режисьори. Така тяхното творчество ще достигне до много хора.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07