Родопите и родопчаните от началото на ХХ век през погледа на един фотоапарат

БНР Новини

На 18 февруари се откри в галерия „Сердика“ към Министерството на културата впечатляваща фотоизложба: „Места и лица от Родопите и Беломорието. Крум Савов (1882-1949)“. Изложбата, както личи по заглавието, представлява фотоси на фотографа („кадърджията“ както са го наричали неговите „модели“) Крум Савов, правени в началото на ХХ век в Централните Родопи и Беломорието (тогава все още в рамките на Османската империя). Снимките са уникални, запечатали са знаменателни моменти от историята и бита на тези места – комитаджийски чети, полкове (по време на българското настъпление през Първата балканска война 1912), сватби, покръствания на помашкото население, трудови дейности и фолклорни празници. Изобщо едно безценно богатство, което благодарение на Държавния архив - Смолян, Историческия музей - Асеновград и Регионалния етнографски музей - Пловдив и с безценните усилия на фотографа Иво Хаджимишев, музейните и архивни работници Зоя Начева, Коста Начев, Ангел Янков, Елена Стоянова, Мина Христемонова, Роси Бикова и с безкористната финансова помощ на дарителите за осъществяване на изложбата и каталога към нея семейство Нели и Робърт Гибсън, намери своята публика в галерия „Средец“ и събра възторжени акламации на професионалисти-фотографи, историци, етнолози, архивари, фолклористи, народопсихолози и други културни дейци.
Тъкмо за тази изложба говорим в предаването „Премълчаната история“ на 24 февруари 2016 г. Личността на Крум Савов е в центъра, но не само – може би най-важни са запечатаните на снимките живи хора, чиито неподправени образи благодарение на модерната техника достигат до нас след повече от 100 години. Срещаме се с един край и неговите жители, запазили по онова време все още автентичните си обичаи, вярвания, предразсъдъци и суеверия, едно от които е например, че не бива да заставаш пред фотоапарата, защото снимката ще открадне душата ти. Крум Савов се е преборил с тези архаични представи – къде по-успешно, къде не чак толкова, но във всички случаи ни е оставил оригинално свидетелство за онова време и неговите обитатели. Та тъкмо за времето и обитателите му говорихме в предаването с: фотографа-артист Иво Хаджимишев, етнолога д-р Иглика Мишкова, Зоя Начева, директор на Държавния архив - Смолян, и Михаил Груев, директор на Държавната агенция „Архиви“.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07