Български език за децата в чуждестранните училища у нас

Снимка: архив
Както е добре известно, в училищата към чуждите посолства в София учат и български деца. На фона на общото число ученици в средните училища у нас, те не са малко. Получават ли тези българчета обучение по роден език и култура и кой би трябвало да им го осигурява. Държавата в лицето на МОН изглежда няма мнение по въпроса – вместо отговор на нашето запитване, от Министерството получаваме писмена справка за необходимите приравнителни изпити за признаване на образование или завършен клас.
Каква е реалната картина. В повечето от чуждестранните училища – немското, англо-американското, френското „Виктор Юго“, български език, литература, история и култура се изучават, при това не само от българчетата, такава възможност имат и децата с различен произход. Часовете по български са включени в програмата на училищата и не се заплащат допълнително. Макар че обхватът, методиките и целите на обучението по български в тези училища са различни, водеща е идеята, че изучаването на майчиния език е неотменна част от модерното образование, съобразено с интересите на учениците, техния психологически комфорт, възможност за продължаване на образованието и реализация в съвременния свят.
Изключение прави училището към руското посолство, където часове по български език няма и засега не се предвижда да има. Според интервю на директора на училището Андрей Вениаминович за в. „Русия днес“ в училищата към посолствата, които работят по руските образователни програми, не е предвидено изучаването на езика на страната, в която действат те. В момента в колектива от учители и техните семейства няма лингвист, владеещ български, а в училището българският език би могъл да се преподава само като избираем предмет с щатни преподаватели, а не като допълнителни частни уроци на външни преподаватели (става въпрос за това, че доскоро родителите на българските деца сами са организирали допълнителни платени занимания за децата си по български с външни преподаватели, което вече нямат право да осъществяват на територията на училището).
Това са фактите, остава въпросът, който ще продължим да задаваме в рубриката „Всичко за образованието“ – имат ли право на обучение по роден език децата от чуждестранните училища у нас и кой би трябвало да им го осигури.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07