Със сигурност един от най-стойностните документални филми, представени в ХХ юбилейно издание на София Филм Фест, е лентата „И балът продължава” на режисьора Георги Балабанов. Той е възпитаник на НАТФИЗ. През 80-те години заминава за Париж, там създава поредица от документални филми, които му носят награди от фестивалите в Оберхаузен, Венеция, Париж, Ню Йорк. Ще припомним, че миналото издание на феста бе открито с неговата игрална творба „Досието „Петров”, в която сценарист е носителят на „Оскар” Жан-Клод Кариер. Новият му филм, най-общо казано, е посветен на София – като образ на промените в Източна Европа. За тези промени в лентата разказват вечният дисидент Николай Колев-Босия и неговият приятел Красимир Райдовски – бивш разузнавач от Държавна сигурност, психиатърът Николай Михайлов, известен анализатор на обществените явления от психологическата им страна, бившият депутат Павел Чернев, който почина тези дни, телевизионният водещ Мартин Карбовски, известният попфолк изпълнител Азис...
Трябваше да се спра в някакъв момент на хора, които познавам, с които влязох в контакт и с които моята човешка връзка във времето се състоя. Това все пак беше един относително дълъг период на работа, в който се установяват връзки, ражда се доверие.
Сред основните герои на лентата е и Елена Ацарова, която провежда социологически проучвания в столицата. Тя работи в този сектор близо 10 години. И допитванията, които прави, често разкриват бедност, липса на перспектива.
Моята задача да правя тези проучвания се дължи на личната ми амбиция за превъзпитаване на обществото и замисляне на хората върху това кой съм аз, щастлив ли съм, как съм се чувствал през изминалата година, отговорен ли съм за това, че не съм отишъл да гласувам, какво би се променило, ако аз заема някаква гражданска позиция. За мен това е моят начин да дам приноса си към хората и за обществото, да ги накарам да се замислят. И, може би в някакъв момент хората, които управляват тази държава, наистина ще се загрижат за положението в страната.
Филмът е копродукция на България и Франция. Както посочва изпълнителният продуцент на лентата Александър Донев, тя е изцяло финансирана от авторитетната френска обществена телевизия АRТЕ. Основен продуцент е Елен Бадентер със своята фирма Ladybirds Films. Госпожа Бадентер е смятана за един от най-активните продуценти в съвременното френско документално кино. И още нещо: тя е с български корени. Филмът е подпомогнат също от Френския национален филмов център и още няколко финансови институции, но е заснет изцяло в България.
Майка ми, имам този късмет, е българка – разказва Елен Бадентер на български. – Баба ми и дядо ми са българи. И аз като малка всяка година идвах в България. От 15 години не съм идвала тук. Когато моите баба и дядо починаха, спрях да идвам. Ако разказвам това, не е само за да говоря за себе си, защото това не е много интересно, но просто искам да кажа, че във Франция аз съм французойка, баща ми е французин. Но когато се говори за България, винаги моят интерес се събужда. И когато Георги Балабанов дойде в моя офис, ми представи своята идея за филм, който иска да направи. Каза ми, че иска да разкаже за София, за хората, които живеят в нея, за историята на страната, която се концентрира в това място.
Към каква публика е адресиран филмът? Според Георги Балабанов публиката в Париж е виждала в него Франция например. А на неотдавнашния фестивал за документално кино ZagrebDox един млад режисьор му казал: „гледах филма, същото е като у нас”.
Снимки: siff.bg
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..