В Деня на хумора и шегата – 1 април, ви срещаме с колегите от редакция „Хумор и сатира” в Българското национално радио Весел Цанков, Любомир Методиев и Димитър Бежански. Редакцията е сред най-старите в програма „Христо Ботев”, а и в БНР. Смята се, че е възникнала от едно остро сатирично предаване в някогашната Селска редакция – „Миладин и Костадин”, което на времето било много популярно. Прощъпулникът й е в началото на 60-те. След събитията в Чехия от 1968 година обаче тя е разформирована, уволняват всички, работили в нея. Сред тях са прочути сатирици като Марко Стойчев и Константин Костов, поетът Николай Цонев. През 1969-та се създава нова редакция. В нея са сътрудничили легендарни майстори на словото като Валери Петров, Радой Ралин, талантливи български актьори от различни поколения.
Имали ли са хумористите в по-ново време проблеми с властта през годините?
В разговора се включва и Димитър Бежански:
Ще цитирам един голям руски и съветски хуморист – Жванецкий, който казва: „Сега много трудно се пише хумор, навремето, като напишех, че ние сме страна на вечнозелените домати, всички умираха от смях. Сега това го има на първа страница във всички вестници. Как да го правиш тоя хумор?"
Аз съм тук от 90-та година – казва Любомир Методиев. – От знаменателната дата 1 април и досега само веднъж съм имал неприятности, те дори не могат да се нарекат с тази дума. Вече при демокрацията съм работил тук. Една година бяхме направили в театър „Сълза и смях” благотворителен второаприлски спектакъл в помощ на „бедстващите” български депутати. Записахме си ние спектакъла и тъкмо да го излъчим, обажда се генералният директор на радиото Иван Обретенов и казва: „направили сте там предаване, но не го пускайте точно сега, защото в момента приемат бюджета в Парламента.
Съорганизатор на спектакъла бил и вестникът „Тримата глупаци”, в който тогава работел Бежански. Хумористите пазели готовото предаване, минало гласуването на бюджета. Но в един момент възникнала разправия, че трябва да се намерят 10 милиона за БТА. Дошло предложение да се вземат по пет милиона от радиото и телевизията. На следващия ден Иван Обретенов се обадил: „Пускайте предаването!”
Какви са посоките на съвременния хумор: социална, битова, цивилизационна?
Според Весел Цанков посоките на редакцията „Хумор и сатира” са по-различни от сегашния хумор, който се лее от телевизиите. Ние се стремим, доколкото ни е възможно, да спазваме някакви художествени ценности, да съхраним хумора в жанровото му многообразие и да не допускаме пошлост или откровени глупости. Имаме срам, както казва народът. Малко идеалисти си падаме в редакцията, но пък не е лошо това – отбелязва хумористът. Да не е оня хумор, който е от кръста надолу – добавя Димитър. Стараем се нещата да се въртят около човещината, около хуманноста – посочва Любомир. За тримата е важно да търсят художествената страна на хумора, да радват аудиторията с добре изпипани неща.
И понеже днес е 1 април, ето една една смешна случка от ежедневието на хората, които правят хумор. Разказва Димитър Бежански: Нашият колега епиграмист Тошко Климентов, бог да го прости, един ден казва на Васил Сотиров /известен български писател, поет и преводач/ - „Какво си написал ти бе, какво си направил, превел си Вийон. Кой ли не е превел Вийон, ти епиграма ми напиши.”
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..