Магията на занаятите оживява в Етнографския музей в София

БНР Новини

Ковани гривни, везани ризи, пъстри престилки, шевици и гайтани.... Магията на цветовете им те зарежда и те кара да се усмихнеш, когато влезеш в Националния етнографски музей. До 20 април залите му ще бъдат работилница на майсторите на народни и художествени занаяти от София. Дотогава в него могат да се видят демонстрации на везба, шиене на гайтан, плетене на дантела, тъкане на вертикален стан, бижутерство, медникарство. Посетителите могат да разгледат изкусните произведения, да видят как се създават и ако решат, да си купят от тях.

СнимкаВ изложбата и работилниците участват няколко поколения майстори. Освен че умеят да творят, те са и изключително сладкодумни и с охота разказват за занаятите и традициите. Какви са тайните на тъкането ни разкрива една от майсторките – Лидия Раева, член на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти в София:

СнимкаОт семейство на приложници съм. Моят баща и моята учителка-тъкачка са сред основателите на нашата задруга. Аз работя на вертикален стан. Занимавам се с това от 33 години и продължавам да го обичам. За това се иска търпение, време, любов. Що се отнася до техниката, вертикалният и хоризонталният стан си приличат, като вертикалният се счита за малко по-художествен. Работи се само с ръка и могат да се направят абсолютно всякакви фигури. В България има две основни направления за работа на вертикален стан – чипровската и котленската школа. Аз работя по чипровския начин на тъкане. Използвам модели, които са нарисувани. Чипровските килими миналата година бяха признати от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, а това повиши интереса и на чужденците към нашите занаяти.

СнимкаЛидия е участвала в множество изложби и фестивали, предала е умението си на няколко ученика. Радва се, че през последните години има съживяване на интереса към занаятите, особено към тъкането на чипровски килими.

Докато разговаряме, през залите на музея минават посетители, разглеждат, задават въпроси за символите, цветовете, изработката, избират да си вземат нещо. За майсторите е рядка възможност да покажат лично уменията и плодовете от труда си. За съжаление, софийските майстори нямат база и зали, за да излагат своите произведения. Това ги лишава от постоянен доход, а туристите - от възможност да си купят автентични, направени ръчно произведения, типични за България. Достатъчни ли са доходите от практикуването на това изкуство, за да може човек да живее от тях? Ето какво отговаря Лидия:

СнимкаБих могла да кажа, че е доста трудно да се изкарват пари от занаят. Затова някои от майсторите работят и на други места. Истината е, че за да упражняваш само занаята, трябва да имаш възможност за това. Трябва да имаш база, ателие, трябва да участваш в мероприятия, в които таксите не са малки. При добро желание и при добър майстор, може до голяма степен да се изкарват пари с този труд. Струва ми се, че в България все още ръчният труд е недостатъчно оценен и платен. Въпреки това мисля, че имаме доста контакти със света, с хората, които ценят тези неща. Идват, виждат ги и обменяме опит.

Това ни разказва Лидия, докато сръчните й пръсти пресъздават магическите шарки на килима, а малка група чужденци гледат с възхищение. Може би е време да започнем да ценим ръчния труд и майсторството на българските занаятчии и да ги приемаме не като даденост, а като национално богатство.

Снимки: Йоан Колев



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07