Културата е онова, което остава, когато всичко друго е забравено. Думите са изречени преди повече от половин век от един голям френски историк и държавник – Едуард Ерио, който в свои произведения е отбелязвал и другото: че демократизмът на цивилизацията не бива да омаловажава и обезценява аристократизма на културата.
Неведнъж в историята тази максима, обаче е била забравяна или поне подлагана на изпитание по повод на паметниците на самата култура като част от историческата памет. От няколко години особено бурно това се случва и в нашето публично пространство. Поводът са безвъзмездно осигуряваните по Оперативна програма „Регионално развитие“ на Европейския съюз финансови средства за опазване и възстановяване на нашите древни старини – крепости, църкви, манастири. На единия полюс на спора в неговия иронизиран краен вариант остава крилатият призив „Да ги възстановим до зъбер и керемида, за да ги превърнем в привлекателни туристически атракции!“; на другия: отрезвяващото „Да опазим възможно най-цялостно оригинала, без да се заиграваме току така с историята, за да не ги унищожим въобще!“
Ще оцелее ли автентиката като духовно послание при ентусиазираното „подобряване на миналото“ по почина „да усвоим в кратки срокове тези пари“? Кога става дума за научна реставрация и консервация, а кога – за романтични идеализации, бутафорни фалшификати, хипотетични безпринципни имитации? Ще помага или по-скоро ще допуска „комплексарско“ фалшифициране на историята в нейните „клонинги“, отдалечаващи се кичовски от оригинала, новият закон за културното ни наследство по логиката „пари – стени – пари прим“?
Отговорите търсим заедно с доц. Стефан Белишки, вицепрезидент на Европейската конфедерация на реставраторите, доц. Миглена Прашкова, ръководител на катедра „Църковни изкуства“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и историка проф. Божидар Димитров.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..