Пенчо Славейков и Кръгът „Мисъл” - недосъстоялият се български литературен канон

На 27 април 2016 г. се навършиха 150 години от рождението на Пенчо Славейков - един от големите модернизатори и европеизатори на българската литература, култура, изкуство. Човекът, завършил в Германия, непрестанно обвиняващ тукашните си колеги във „фасулковщина” и неразбиране на световните културни процеси, но в същото време непрестанно утвърждаващ духа на българското, написал знаменитата студия „Българската народна песен”, създал българския епос „Кървава песен”, е нееднозначна, противоречива и особена личност, доста различна от онова, което сме свикнали да срещаме на културната сцена от онова време, а и не само тогава. В това е може би големият въпрос около личността на Пенчо Славейков: защо неговите и на хората около него модернизаторски усилия не постигнаха докрай целите си, защо на българското общество винаги сякаш му се налага да започва цивилизационните си проекти все от начало, все от нулата? Стои пред нас питането: щеше ли да бъде така, ако Господарката Смърт не се беше намесила и Пенчо Славейков - вместо да склопи за сетен път очи на 10 юни 1912 г. в Брунате, да получи Нобеловата награда от Шведската академия и така да се превърне в първия балканец и вторият славянин, неин лауреат? Щеше ли тогава за патриарх на българската литература да бъде окичен Иван Вазов, нямаше ли самият факт на световно признание изведнъж да изведе Пенчо Славейков именно като най-важния и най-значим български творец? И съответно дали пък тогава точно модерназиционните тенденции в българското развитие във всякакъв план - социален, политически, икономически, културен, нямаше да вземат връх над стагнационните, задържащи и забавящи движението на страната и народа напред, към принципите и нормите на европейското общество?
Всичко това са сложни въпроси, на които предаването „Премълчаната история” ще се опита да даде що-годе някакъв отговор с помощта на проф. Михаил Неделчев от Нов български университет, доц. д-р Пламен Антов от Българската академия на науките и Владимир Игнатов.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07